Актьори размишляват - защо се губи единението днес

„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят…Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство. И заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ми акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“.  

Група великотърновски актьори отново произнасят тези думи и пресъздават събитията от преди 113 години в църквата „Св. 40 мъченици“ и в крепостта Царевец. Единението е дефицитно днес, казва актьорът Милен Иванов, който като княз Фердинанд Първи изрича думите на манифеста от 1908 година: 

„Явно на нашия народ така му е писано, че единението помежду ни да бъде в много случаи трудно достижимо и постоянно дефицитно. Аз съм си задавал много пъти този въпрос какво е вълнувало тогавашните наши съотечественици, дали са били чак толкова единни, колкото днес ние оценяваме. Но, ако човек се зарови в документите, ще види, че резултатът, който е постигнат, показва някакво единение, но неговото постигане при всички положения не е било с пълно единодушие, както си го представяме“.  

Мечтата за обединение е била водеща преди 113 години, казва актьорът Иван Митев, който пресъздава ролята на министър-председателя Александър Малинов, политика, който пише манифеста на гара Две могили във влака от Русе към Търново: 

„Страшната, невероятната мечта да обединим българите не може без да има точно този манифест и обединяването на независимостта на България. А днес според мен нищо не ни обединява, за съжаление, защото през последните години, особено през последните месеци, се видя разреза на обществото. Сега правим една пиеса, в която възстановяваме автентични тестове на Иван Вазов – „Службогонци“. Всички са „побеснели“, за да бъдат някъде на топло местенце, да не работят, но да получават добри заплати и държавата само да дава, да дава, да дава, а това, че ти трябва да дадеш нещо от себе си в тази държава – това не съществува. И в момента е точно такова“.  

Без история няма бъдеще, а днешните българските политици са късопаметни, коментира актьорът Детелин Кандев, изпълняващ ролята на Христо Славейков, председателя на Народното събрание тогава: 

„Хората, които искат да правят бъдеще на тази нация, трябва да се съобразяват с историята, с хубавите и с лошите неща. Мисля, че не се случва. Имаме някаква късопаметност и се връщаме най-много една-две години назад и искаме да правим бъдеще. Няма как да стане тази работа. Да се върнем на 22 септември. Аз ще представя председателя на Народното събрание. Известно е, че заедно с Малинов, двамата, пишат тази прокламация и насила накарват Фердинанд да я прочете. Като исторически факт - той е трябвало да слезе на гара „Търново“, но се е уплашил и е слязъл на гара „Трапезица“ и от там е пеша е отишъл до църквата „Св. 40 мъченици“ и там я прочита. И след това тази прокламация се чете и в Народното събрание и председателят го обявява за български цар. Пак е имало някакво притискане“. 

Протестите са средството за натиск, но нищо не се случва, споделя разочарован актьорът Виктор Терзийски, който беше сред активните участници в антиправителствените протести миналата година във Велико Търново, а сега се превъплъщава в ролята на единия от осемте министри на Малинов, подписали манифеста през 1908 година: 

„И ако трябва да правим паралели между тогава, едно време, и сега, ако тогава робството, манипулацията, мачкането за друговерието - този бацил, който е бил тогава, е карал хората по някакъв начин да се обединят. В момента ние не можем да разберем следното нещо, че трябва да се научим да живеем за другия. Няма съединение, няма обединение, няма нищо. Няма обединение на идеи. Обичам тези хора, които търсят път, подход, да намерят допирни точки. Защото правдата не може да бъде само ваша или само моя. Не може да продължаваме така непрекъснато да казваме - тия нищо не направиха, да ги отрежем, започваме живота наново в България. И понеже се случва на няколко пъти това нещо, ние не вървим нагоре, а вървим само надолу“.  

Народопсихологията е в основата на проблемите ни, решението е в диалога и в децата ни, казват великотърновските актьори Детелин Кандев, Иван Митев, Милен Иванов и Виктор Терзийски: 

„Едно от най-важните неща в характера на българина е да мразиш, диалогът липсва. Тази омразна дума коалиция - цял свят живее така, за нея е нужен диалог. И може би, както Малинов и Славейков насила са наложили някакви правила, сега чакаме някой, който да го направи това нещо, да ни научи на диалогичност. Където завършват моите права, започват твоите и обратно“, казва Детелин Кандев. 

„На българите в момента им липсва главната обединяваща идея. Сега вече е късно да говорим за Велика България, за възстановяване на старите граници, но бихме могли да говорим за други неща. Време е вече да започнем да си общуваме. Стига вече с тази омраза. И ако ние в тази земя посяваме само образа, ненавист, няма как тази земя да цъфти и да дава плод“, коментира Иван Митев. 

„Нужно е разбиране. Хората са много разделени. Причините за това нещо търсим в себе си. Аз съм на противоположното мнение, че ние сме най-тъпите, най- простите. Ние имаме една такава самокритичност, всеки наш сънародник може да каже: „Ей, от българите по-загубени няма“, самият той, разбира се, се изключва от това нещо. Смятам, че ние сме един прекрасен народ. Говорим за независимостта на България през 1908 година, аз си задавам един въпрос на който не мога да си отговоря – днес кой е този независим народ, свободен народ? Защото аз не го зная кой е“, сподели Милен Иванов. 

„Аз мисля, че, за да се получи това обединение в България ще мине доста време, но най-важното е да възпитаме децата си да не се разединяват, защото те са погрешно възпитавани и затова се стига до тук. Когато ги научим децата да си обичат българския език, да не са чуждопоклонници, да обичат до себе си другарчето, когато се научим да се обичаме, да се уважаваме, да си помагаме, тогава ще имаме и единна България“, посочи Виктор Терзийски. 

Прочети цялата публикация