Mediapool.bg | 15.10.2021 13:09:06 | 150

Графикът за спиране на ТЕЦ ще е плавен, със заместващи мощности и широко обсъден


Предложените в българския план за възстановяване и устойчивост години за затваряне на въглищните електроцентрали дати – индикативна 2038 г. и преговорна 2040 г., ще бъдат придружени с примерни сценарии за плавен преход, със заместващи мощности на мястото на извежданите, приети на база широко обществено обсъждане. Това заяви служебният министър на енергетиката Андрей Живков по време на панела "Индустрия и енергетика", провел се в петък в рамките на форума, посветен на предизвикателствата на зеления преход. Поетапно ще навлизат новите технологии при разчетен енергиен баланс, каза още той и отбеляза, че за да се постигнат зелените цели трябва енергийният пазар да се цифровизира изцяло. За последиците от прехода върху енергийната система ще се направи анализ, както и такъв за потенциала за заместващи мошности с гаранции за стабилността на електроснабдяването, стана ясно от думите на енергийния министър. След 2035 г. ТЕЦ са невъзможни След 2035 г. няма да има икономическа логика да работят ТЕЦ, призна Кристина Лазарова, която работи в свързваната с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол", но е съосновател на платформата "Brown to green" ("От кафяво към зелено"), занимаваща се проекти за трансформацията на тази мощност, която е сред най-замърсяващите у нас и замесена в разследвания за незаконно горене на отпадъци. Тя представи намерението на ТЕЦ "Бобов дол" са превърне старите си табани в слънчева централа и отбеляза, че достъпът на българските проекти до Модернизационния фонд на ЕК се бави, тъй като у нас няма наредба, която да регламентира как ще се кандидатства по него и ще се използва като механизъм, а документът може бързо да се изработи. Необходима и пълна либерализация на енергийния пазар у нас, без която няма да получим финансиране, заяви още Лазарова. "Как ще изглежда визитката на въглишните региони след промяната зависи от съвместните усилия на министерствата на енергетиката, на икономиката, на регионалното развитие и на околната среда", отбеляза Живков и предупреди, че преходът към климатично неутрална индустрия ще предизвика сериозни социално-икономически решение. "Повече от 20 години не е направено нищо за хората в засегнатите региони и сега служебното правителство трябва да взема решения – правим го съвместно с всички заинтересовани страни. Без съмнение тези решения не са лесни, но ни дават и много нови възможности за бъдещето. Важното е, че този разговор е започнал", посочи още той. Комисия за климатичен преход Живков припомни обявеното преди дни по време на срещата с бизнеса намерение на правителството да създаде комисия за климатичен преход. Тя ще създаде пътна карта към климатична неутралност. "Вече има конкретни иновативни проекти, които се анализират и ще бъдат предложени да обсъждане на следващ етап", каза още той. Енергийният министър посочи, че освен по изработването на териториалните планове за прехода на трите въглищни региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, за да започнат те да получават средства за трансформацията си от Фонда за справедлив преход, се оценяват като допълнителни региони Хасково, Сливен и Ямбол. Плановете ще са насочени към инвестиции в икономическата диверсификация, допълни той и посочи, че предстои редакция на интегрирания план на България "Енергетика и климат", за да съдържа нови мерки за постигане на икономика с по-ниски разходи и по-малко замърсяваща. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров предупреди, че нещата не трябва да се правят "смело и безотговорно, а по постижим начин". Синдикатите искат улавяне на СО2, а не газови мощности "Не че не искаме зелено бъдеще, но си даваме сметка за цената му. Зелената сделка се ожесточава с новите 12 законодателни инициативи на ЕС и обхват върху транспорт, земеделие и промишленост и всичко трябва да се гледа в общ контекст. Сегашните 55 процента се засилват с нови ангажименти, което не съм сигурен, че се разбира правилно", заяви синдикалистът. Той отбеляза още, че не е вярно, че синдикатите не са искали да говорят за зеления преход. "Властта си траеше, а не върви ние да кажем: Дайте да закрием едни работни места", каза Димитров.. "Защо трябва да затворим въглища, които след 4 години ще имат проблем с емисиите, ако през това време може да се инвестират същите милиони евро не за преходното гориво за газ, а за улавяне на въглеродни емисии", посочи той, предлагайки проучваното подобно съоръжение за хващане на газовете от централите в "Марица Изток" да се реализира. Директорът на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 2" Красимир Ненов също посочи подобна технология като възможност за продължаване дейността на въглищните централи. Председателят на ядрената организация Ботомил Манчев обаче посочи, че изграждането на съоръжение за улавяне на въглеродния двуокис от 1 МВ въглищна мощност струва прекалено скъпо - 2 млн. евро, тъй като технологията за трансформацията на газа преди транспортиране и съхранение е сложна. Инвеститорите: Дайте ни рамка и благоприятен бизнес климат Коментирайки като цяло идеята за зеления преход, Красимир Ненов отбеляза важността на инвестиционната рамка, за да е ясно как с минимални публични средства да се привлекат максимално частни средства. "Важен е и инвестиционният климат, защото в енергетиката вложенията са дългосрочни и изключително важно е да има благоприятен климат с правилните сигнали към инвеститорите", каза още Ненов. Директорът на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" Иван Цанков предложи да се създаде експертен съвет към Министерския съвет, който да оцени всички проекти за енергийната трансформация, за да се види кой ще е най-работещият. Той препоръча също така да се направи широка кампания и да се обяснява какво е зелената сделка, как ще повлияе на живота на всеки от нас, на каква цена, за да не се оставя всичко на въображението на социалните мрежи, както се е случило това с ваксинацията срещу Covid. Богомил Манчев се спря на това, че България трябва да реши дали и как ще развива ядрените си мощности, на в същото време да направи газовата и транспортната мрежа годни за използването на водород предвид новите амбиции на ЕК да обхване по-сериозно екологизацията на транспорта.

Прочети цялата публикация