Митко Новков: Изговореното слово е като буря, писаното слово се просмуква като влага

Митко Новков е директор на програма “Христо Ботев“ на БНР, журналист, критик и наблюдател с десетилетен опит в най-утвърдените издания за култура в България. Той е завършил психология и философия в Софийски университет, носител е на няколко национални награди, между които “Паница“ за медиен анализ през 2003 г. и “Христо Г. Данов“ за представяне на българската литература през 2016 г. Автор е на осем книги с литературна и медийна критика и есета за художници и картини. Пише и за едни от най-реномираните артиздания. Доктор е на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Климент Охридски“ и преподавател по “Радио и телевизионна журналистика“ в Нов български университет. Мнозина го познават като автор и водещ на предаването “Премълчаната история“ по програма “Христо Ботев“. От 2017 г. Митко Новков е ръководител на Радиотеатъра, като отговорен драматург на екип “Драматургични форми“.

За лъкатушенията по пътя до писането и радиожурналитиката разказва  Митко Новков – главен герой в “Нашият ден.  

"Търсил съм си много мястото. Преподавам съм психология, философия, история в училище. Хубаво е да се преподава логика, не знам дали се преподава в момента в училище. Ако влезем във Фейсбук, виждаме, че има хора, на които се губят елементарните връзки и нишки на мислене. Логиката дава онези формални правила, през които да направиш едно умозаключение."

През политиката

"Политиката има едно нещо, което трудно се преглъща – трябва да се здрависваш, да правиш мили очи, да си говорите, комуникирате. Правиш добро поведение с хора, които иначе не просто ще подминеш, обръщайки глава, но понякога можеш и да плюеш върху тях.

Освен това политиката е много тежка работа. Обикаляхме по Бургаска околия като гламави. Бях много млад тогава – 1989 г. съм бил на 28 години – жена ми е треперила дали ще се приберем или не. Прибирахме се след 3-4 часа след полунощ, движихме се с една раздрънкана кола по различни малки населени места. Правихме структури на СДС. Така се градят структури на партия."

Критиката

"Работех в едно училище в Бургас. Започнах да пиша политически статии в “Черноморски фар“ още от 1989 г. Имаше един бургаски писател – Атанас Радойнов, и той беше публикувал едни текст в “Култура“. Беше взел цял наръч вестници, даваше автографи и обясняваше, че не всеки може да бъде публикуван в “Култура“. Тогава ме задяна амбицарската жилка. Имаше спор между Калин Янакиев и Георги Лозанов – реших да се намеся и написах едни текст “Светци и шутове“. Оказа се, че ми се отдава. Психологията много помага, защото във всеки текст, дори и най-академичния, прозира личността на автора."

На територията на изреченото слово

"В момента – тук и сега – изговореното е много по-въздействащо. Когато говориш по микрофона на радиото, когато говориш на митинг, случвало ми се е в началото много пъти да говоря на митинги и знам как съм наелектризирал хората, които бяха хиляди.

Писаното остава – то е по-трайно. Изговореното слово е по-интензивно в момента, в който се чува, неговото въздействие е като на буря – внезапна, удряща те мигом и отнасяща те, писаното слово се просмуква като влага. Изреченото повече въздейства на емоциите, а писаното повече на разума."

Писането – защо?

"Ако мислиш, че неща като писането, рисуването, музиката ще ти донесат слава и пари – кауза пердута. Правиш го, защото, ако не го направиш, ще се взривиш, ще гръмнеш, просто ще полудееш!

В един момент, когато си изпитал това чувство, че ако не го напишеш и нарисуваш, ще се взривиш, ще се разлетиш на хиляди парченца, пък после постепенно става и занаят, и хората те търсят като майстор."

На кого е кръстен Митко Новков и защо? Откъде идва фамилията му, както и повече за пътя до писаното и изреченото слово, можете да чуете от разговора в звуковия файл.

Прочети цялата публикация