ЕБВР понижи прогнозата си за растежа на България заради лошото управление на Covid-кризата

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата за икономическия растеж на България през 2021 г. с 0.3 процентни пункта до 4.2%. За догодина обаче прогнозата се повишава с 0.4 пункта до 4.4%. ЕБВР предупреждава, че има рискове от низходящa тенденция за страната ни, включително поради ниския процент на ваксиниране и продължаващата политическа криза. Институцията изтъква, че смъртността от Covid-19 в България, Черна гора и Румъния е особено висока. В същото време банката повиши прогнозата си за икономиките в региона до 5.5% за 2021 година, сочат данните в най-новия й доклад "Регионални икономически перспективи". Документът разглежда ситуацията в близо 40 страни с нововъзникващи пазарни икономики. Макар оценката за тази година да е преразгледана с 1.3 процентни пункта възходящо спрямо юнската (4.2%), ЕБВР предупреждава за предстоящи сериозни заплахи. Очакваният темп за 2022 година е понижен с 0.1 процентен пункт до 3.8%. Прогнозите са предмет на висока несигурност, отразяваща рискове, свързани с бъдещия път на Covid-19, възможно влошаване на външните условия и по-слаб растеж на търговските партньори, уточнява банката. Високите цени на суровините и енергията, затегнатият пазар на труда, прекъсването на веригата за доставки и обезценяването на валутата в някои икономики започнаха да тласкат инфлацията нагоре още преди последния скок на случаите на заразяване с Covid-19. Средно инфлацията в региона надхвърля нивата си от края на 2019 година с 3 процентни пункта през септември 2021 година. В отговор редица централни банки в страните от региона на банката вдигнаха лихвените проценти, пише в доклада. "Това е горчиво-сладко възстановяване. Първата половина на 2021 година донесе силно възстановяване. Сега обаче виждаме нарастваща причина за безпокойство. Въпреки че високите цени на суровините са от полза за износителите, те натежават силно върху търговските баланси на вносителите. Снабдяването с достъпна енергия, когато навлизаме в зимния период, се превръща в сериозно притеснение, особено след като възможноситте за действие на правителствата са ограничени", коментира главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик. След големите пакети от стимули в отговор на кризата с коронавируса съвкупният държавен дълг се е увеличил средно с 13 процентни пункта от БВП от края на 2019 година. И докато в повечето икономики лихвите остават под нивата отпреди кризата, в някои са повишили рязко, се допълва в доклада. В него отбелязано нарастването на безработицата. Очаква се БВП в Централна Европа и балтийските държави да се увеличи с 5.2% през 2021 година и с 4.7% през 2022 година, след по-добрите от очакваните резултати през първата половина на тази година, макар прекъсванията на веригата за доставки да оказаха натиск върху растежа в някои икономики. За югоизточната част на ЕС се предвижда БВП да нарасне с 6.7% през 2021 година и с 4.3% през 2022 година. Значително нагоре е преразгледана оценката за Гърция за 2021-а (+3 пункта до 7%), въпреки че пристигащите туристи остават под нивата от 2019 година. БВП на Западните Балкани се очаква да се увеличи с 6.4% през 2021 година и с 4% през 2022 година. В този район има значителни корекции нагоре, отразяващи по-добро от очакваното представяне през първата половина на годината, включително в туристическия сектор, както и силното експортно търсене от пазара на ЕС.

Прочети цялата публикация