Fakti.bg | 13.11.2021 08:00:36 | 127

Новият експеримент на Мъск: иска да плаща повече данъци?


Идеята е странна - Илон Мъск, най-богатият човек в света, се допита до феновете си в Туитър дали да продаде 10% от своите акции, за да плаща повече данъци на държавата. Какво се крие зад тази сензационна акция?

Илон Мъск е невъобразимо богат човек. Според индекса на милиардерите на агенция „Блумбърг“, богатството му се изчислява на 338 милиарда щатски долара. Това го прави най-богатият човек в света. Затова и не трябва да се изненадваме от хрумването на шефа на Световната програма по прехраната към ООН Дейвид Бийсли, че със само два процента от богатството си Мъск би могъл да спаси от гладна смърт 42 милиона гладуващи по света.

Зад идеята обаче стои друго: Мъск плаща прекалено малко данъци. Защото той не получава редовна заплата или финансови бонуси, а големи пакети с опции за акции – например, когато компанията му Tesla постигне определени борсови резултати. Напоследък борсовата цена на Tesla се повиши значително, а заедно с това и състоянието на Мъск.

Данък за милиардери

Само обществото няма никаква полза от успеха на Мъск – поне що се отнася до плащаните данъци. И много други богати американци плащат малко данъци, обяви разследващата платформа "ProPublica" през лятото. Според нея през 2018 година Илон Мъск не е внесъл никакъв ДОД на държавата. Същото важи и за шефа на Амазон Джеф Безос, който пък не е плащал данък от 2007 до 2011 година.

Обяснението: за разлика от обикновените хора състоянието на супербогаташите се трупа не от редовни месечни доходи, а от покачването на стойността на техните финансови притежания - например от акции. Състоянието обаче не се облага директно с данъци. Те стават дължими, когато част от това състояние бъде продадена.

Проблемът е известен отдавна, а в Американския конгрес редовно се представят планове за промяна на това положение. Наскоро демократите представиха проектозакон, който бе наречен „данък милиардери“. "Все някога ще свършат парите на другите и тогава ще подгонят и нас“, коментира по този повод Мъск в края на октомври.

Какво се крие зад този ход на Мъск?

Мъск реагира светкавично на предложението на шефа на Програмата по прехраната и обяви, че продажбата на акции е единственият начин за него да плаща данъци. След което стартира една твърде необичайна акция: той призова своите последователи в Туитър да гласуват за това дали да продаде 10 процента от акциите си. Резултатът не закъсня: над три и половина милиона души по света се включиха в онлайн-допитването, като 58 процента от тях гласуваха „за“ продажбата на акции от Мъск.

По сегашния курс на борсата, от продажбата на 10 на сто от акциите на Tesla Илон Мъск би получил повече от 20 милиарда долара. Върху тях той ще дължи данъци. Мъск обяви, че ще се съобрази с резултата от гласуването в Туитър – без значение какъв ще бъде той. Но не каза колко бързо смята да изпълни това.

Сенаторът демократ Рон Уайдън, който е горещ привърженик на идеята за това милиардерите да плащат по-високи данъци, не е особено впечатлен от акцията на Мъск. „Не допитване в Туитър трябва да решава дали най-богатият човек в света трябва да плаща данъци“, заяви той. А анализаторът от германската банка Nord LB Франк Швоупе се пита дали зад инсценировката на Мъск действително стои желанието за по-голям ангажимент в социалната сфера.

Срещу това говори например фактът, че преди месец Мъск премести седалището на Tesla от Калифорния в Тексас – вероятно именно поради причини, свързани с данъците. Швоупе смята, че акцията в Туитър може да е маркетингов ход или умела подготовка за предстоящо пускане на акции на висок курс, понеже Мъск смята оценката на неговата фирма за над 1 трилион долара за завишена.

Така ли ще се преборим с глада по света?

Но да се върнем към идеята на Дейвид Бийсли: съмнително е, че проблемът с глада по света може да бъде изкоренен чрез облагането с данъци на супербогаташите. Причините за глада често са от политическо естество – когато войни и конфликти разрушават страни, когато международните помощи изтичат по невидими корупционни канали, или когато водената от индустриалните държави политика унищожава пазарите на бедните страни.

Прочети цялата публикация