БНР | 13.11.2021 08:34:14 | 135

Тарек Мегриси: Западът не се ангажира достатъчно с демократичния процес в Либия


Либия - още една от вече многото проблемни за Европейския съюз горещи точки на границите му - е пред критично важно за бъдещето ѝ събитие.

След 6 седмици там трябва да се проведат избори - за президент и евентуално за парламент - ключова стъпка към стабилизиране на Либия след падането на Муамар Кадафи преди 10 години.

Напрежението между Триполи и Киренайка обаче остава нажежено до крайност и не се изключва след вота на 24 декември гражданската война отново да се разгори.

Главните играчи в битката за президентския пост са Халифа Хафтар, който през 2019-а не успя да превземе с военна сила столицата; настоящият премиер в Триполи Абдулхамид Дабейба; и Фатхи Башага - бивш министър от предходното временно правителство.

В Париж вчера глобални и регионални фактори, сред които президентите на Франция и на Египет, вицепрезидентът на Съединените щати, канцлерът на Германия и премиерът на Италия заплашиха със санкции всеки, който саботира либийските избори. Русия и Турция, знаково представени на много по-ниско ниво в Париж, охладиха обаче очакванията за скорошно изтегляне на 20-те хиляди, според ООН, чуждестранни военни наемници, голяма част от които са техни.

Според Тарек Мегриси от Европейския съвет за външна политика има разминаване между това, което се очаква от Запада, и това, което той прави, за да оправдае тези очаквания - защото не се ангажира достатъчно с демократичния процес в бившата джамахирия:

"В това е проблемът. Миналата година либийците бяха много ентусиазирани, че ще имат избори и възможност да променят страната си. Но Западът не се ангажира достатъчно с демократичния процес в Либия и го остави в ръцете на хора, които спъват страната и вече проиграха две възможности такива избори да се случат. Затова, ако се очаква същите тези хора изведнъж да решат да мислят приоритетно за националните интереси и да се посветят на свободен и честен изборен процес, би било наивно, меко казано".

Писахте през седмицата, че либийските избори като че ли се организират така, че още от сега да е ясно, че резултатите ще бъдат дискредитирани. Какво точно имате предвид?

"Изборните правила изкристализираха почти в последния момент, въпреки че провеждането на вота се планира цяла година. Само преди два месеца председателят на парламента в Тобрук Агила Салех подписа правилата без да се допита дори до самия парламент. Те, разбира се, са обект на критики от останалите политически лагери. За тях е неприемливо да се върви към силна президентска система. Не са съгласни генерал Хафтар да има шанс да се кандидатира и да после да може да се върне начело на армията си, ако загуби вота.

От друга страна Салех, Хафтар и всички останали политически врагове на Триполи са против премиерът Дабейба да може да се кандидатира за президент. Той обаче изглежда ще го направи. И така - погледнато отстрани - всички се готвят да решават разногласията си не на изборите, а със спорове и преговори в последствие".

Позволява ли настоящото статукво в Либия въобще да са възможни свободни и честни избори?

"Дори изборите на местно ниво в Либия през последните години бяха опорочавани от намесата на въоръжени групировки. Който и да било в източната част на страната ще ви каже, че никой няма да може да се кандидатира за депутат там без разрешение от Хафтар и от хората му. Те вече предприемат мерки изборните кутии в контролираните от тях райони да се пълнят само с бюлетини за неговата кандидатура.

И така - при положение, че самият изборен закон е спорен, че честността на вота не може да бъде гарантирана и че няма как да се води кампания без страх от тормоз от страна на Хафтар и бойците му - няма как тези избори да бъдат нормални. Няма как да са по-несвободни и по-нечестни".

Защо тогава са тези безпочвени надежди, че с изборите окончателно ще бъде преодолян вече 10-годишният хаос в Либия?

"В най-добрия случай, мисля, че те биха могли да подготвят почвата за пореден период на спорове между същите стари вече муцуни от последните 6-7 години и отново за временно правителство на националното единство, като това в момента. Експериментът ще продължи да се повтаря отново и отново с надеждата нещо да се промени от само себе си. Айнщайн обаче май беше дефинирал това като безумие".

Неизбежна ли е война, независимо от това кой ще се обяви за победител във вота? Все някой няма да признае резултата...

"Хубавото на тази ситуация е, че няма голяма вероятност да избухне мащабна война. Никоя от замесените външни сили няма интерес от подновяване на бойните действия. А Хафтар не би могъл да предприеме нова офанзива без подкрепата на руснаците. Западните сили пък няма да тръгнат да се бият без Турция. Възможно е да има маломащабни схватки в отделни части на Либия, но не и голяма гражданска война. Поне засега.

Смятате ли, че външните сили биха се съгласили наистина да изтеглят от Либия армиите си от наемници?

"Няма причина, поради която да си тръгнат. Африканските наемници не могат да се върнат в техните страни. Тези от Чад са във война с властите там. За суданците пък не е безопасно да се връщат при целия хаос в Хартум сега.

Турците пък смятат, че са в Либия напълно легитимно, защото имат споразумения за това с две поредни правителства в Триполи. Те ще изтеглят сирийските бойци, но не и собствения си контингент. А междувременно руснаците са доволни, че цялото внимание на Европа е съсредоточено в Турция и затова не само не изтеглят своите хора, а даже струпват още.

Съединените щати вече многократно повдигат въпроса, че Русия има не само наемници, но и редовни военни в Либия - че си подготвят морски и въздушни бази и че заемат стратегически позиции за контрол върху петролната промишленост. И не виждам как либийците биха могли да ги накарат да се махнат".

Какъв знак разчитате във факта, че Москва и Анкара пратиха на конференцията в Париж само външен и заместник външен министър?

"Това е пореден знак, че влиянието на Европа, на Запада, на ООН в Либия гасне прогресивно. Парижката конференция е трета поред в рамките на Берлинския процес. И с всяка следваща конференция все по-малък и по-малък става ангажиментът към този процес от страна на двамата основни играчи в Либия - Русия и Турция.

По тази причина си струват усилията тези избори да не се провалят, въпреки че това изглежда почти неизбежно. Защото тогава репутацията на Европа и на ООН ще понесе наистина тежък удар. Събитията ще бъдат диктувани от Турция и Русия, а европейците ще могат само да гледат отстрани и да недоволстват".

 Как бихте отговорил на тезата, че либийците просто не са готови за демокрация и че страната им би се стабилизирала само под управлението на някой нов диктатор?

"Либия е такава каша в момента, тъкмо защото 42 години беше доминирана от побъркан тиранин, който за цялото това време не изгради нито институции, нито истинско гражданско общество. Докато в демокрациите е възможна мирна смяна на властта и те да продължават да се развиват, диктатурите винаги се сриват, когато тиранинът слезе от власт. Защото това не са истински държави, а кухи егоцентрични проекти".

Един от синовете на Кадафи - Сейф ал Ислам - даде преди няколко месеца заявка, че иска да управлява...

"Това е, както се казва, въздух под налягане. Интервюто му за "Ню Йорк таймс", в което говори за завръщането си при либийския народ, е част от поредица такива обаждания, с които, почти като стриптийз, малко по малко той разкрива нещо за себе си. Този човек не може да се кандидатира за президент, защото в Либия има заповед за ареста му. Съдът в Хага също му е повдигнал обвинения. Освен това той е много повече мразен, отколкото обичан от либийците. Затова не го приемам сериозно".

Как би изглеждала бившата джамахирия с Хафтар начело? Или с Дабейба или Башага?

"Нека започна с най-лесната прогноза. Ако Хафтар спечели, цяла Западна Либия ще оспори победата му. Ще го обвинят в изборни измами и ще откажат да бъдат управлявани от този, който от 3 години се опитва да ги избие. Това най-вероятно ще доведе до война. Защото Хафтар ще се опита да влезе в Триполи по сценария от 2019-а.

Ако Дабейба спечели изборите, ситуацията ще е подобна на сегашната. Той ще контролира Триполи, но не и много други територии освен западната част на страната. Политическите сили в Източна Либия ще откажат да го признаят и ще се опитат да съставят собствено правителство. Хафтар няма да се подчинява на Дабейба, а външните сили, които подкрепят фелдмаршала, ще натискат Хафтар да контролира силовите структури.

А победа на Башага би била истинска изненада за мнозина. Лайтмотивът на кампанията му ще е преодоляване на различията между Запада и Изтока в Либия. И най-вероятно още в началото ще номинира някой от Източна Либия за премиер - Агила Салех например. В този сценарий е възможно изборните резултати да не бъдат оспорени".

Интервюто на Деян Йотов с Тарек Мегриси в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация