България е в дъното на европейска класация по навлизането на цифровите технологии

България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави членки на ЕС в класирането по Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., съобщи Европейската комисия. По отношение на човешкия капитал равнището на България все още е сред най-ниските в ЕС. Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29 на сто от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56 на сто за ЕС. Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват, посочват от Брюксел. Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77 на сто). Страната ни също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 мегабита в секунда (Mbps) - 15 на сто, при средно 34 на сто за ЕС. При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е нула процента за 2020 г. в сравнение със средно 14 на сто за ЕС. Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско - 63 на сто (при средно 71 на сто за ЕС). Неотдавна приключилият търг за радиочестотен спектър за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга беше постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.Готовността за навлизане на 5G сега е 20.55 на сто при средно 39 на сто за ЕС. По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена, смятат експертите на ЕК. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдатнасърчавани да ги използват. Освен това интензивното информиране как новата инфраструктура може да помогне на малките и средните предприятия да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие. Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС. От друга страна повечето малки и средни предприятия все още не извършват електронна търговия. Едва 8 на сто от българските малки и средни фирми правят онлайнпродажби, а 3 на сто от тях  реализират трансгранични продажби. Към момента 8 на сто от оборота е от онлайн сегмента, като тези стойности са приблизително наполовина на съответните средните за ЕС. По отношение на цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36 на сто от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64 на сто), а цифровите обществени услуги за гражданите са с резултат 57 от 100 (средно за ЕС: 75). Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС. Националната стратегия в тази област и дейността на Държавнаагенция "Електронно управление" доведоха до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС). Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. Беше дадено предимство на системите за подпомагане на решенията в областта на електронното здравеопазване, за да се подкрепят процесите на администриране в здравеопазването и кампанията за ваксинация срещу Covid-19, пише в съобщението. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС.Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 на сто от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56%. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС. Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3.3 на сто от общата заетост. Този показател бележи нарастване в сравнение с 2019 г. (като стойностите достигат тези от 2018 г.), макар че това е малко като дял от работната сила предвид недостига на пазара на труда и по-бързото увеличение на средната стойност за ЕС, която сега е 4.3 на сто. Жените обаче са 28 на сто от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС.

Прочети цялата публикация