Fakti.bg | 22.11.2021 10:03:23 | 157

Калоян Велчев за ФАКТИ: Конфликтът между Радев и новите управляващи няма да закъснее, ако той се намеси в работата им


"Ниската избирателна активност надали ще подкопае легитимността на Радев, защото победата му беше достатъчно изразителна".

Това каза политологът Калоян Велчев в интервю за ФАКТИ.

"Масово хората предпочетоха да останат встрани от все по-нелицеприятната политическа борба", посочи той като причина за ниската активност.

"Умората от изборите е стимул една подобна коалиция (б.р. между ПП, ДБ, БСП и ИТН) да бъде създадена и да изкара, колкото е възможно по-дълго, но партиите, които я съставляват, най-вероятно ще започнат да губят подкрепа от участието си в такъв конструкт и ще търсят изход в удобен за тях момент", смята политологът.

"Няма лошо президент и правителство да гледат в една посока и да си взаимодействат", смята още политологът. "Въпреки че ПП са набедени за президентска партия, веднъж озовали се във властта, те няма да подлежат на контрол от страна на президента и според мен много бързо ще се еманципират", посочи още Велчев.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Г-н Велчев, победата на Румен Радев предрешена ли беше според Вас?

- Румен Радев беше отявлен фаворит, но никоя победа не е предрешена. Партиите, подкрепящи Герджиков имат здрави структури и дисциплина и при ниската избирателна активност, резултатът можеше и да бъде обърнат. Това не се случи, и Радев дори успя да повиши своята преднина.

- Какво попречи на проф. Герджиков да постигне по-висок резултат?

- Макар и професор Герджиков да беше издигнат от Инициативен комитет и да не е член на партия ГЕРБ, кандидатурата му остана в сянката на тази партия и натрупалото се огромно недоволство към нея. Герджиков не успя да намери език, с който да говори и на други избиратели отвъд ядрото не ГЕРБ и донякъде ДПС. Не успя да изгради достатъчно убедителен образ за кратката кампания, която имаше. Говорейки за баланс и обединение и представяйки себе си като личност на консенсуса, беше странно нападателен в дебата си с Радев.

Герджиков не допусна сериозни грешки в своята кампания, но реалността в момента е, че подкрепата за ГЕРБ е чувствително по-малка, отколкото за анти-ГЕРБ фронта, който масово припознава Радев. Този баланс на силите не се промени, а ясно се видя на 21 ноември.

- Първоначалните данни са за активност, по-ниска и от тази на 14 ноември. На какво според Вас се дължи ниската избирателна активност?

- Активността вчера беше най-ниската изобщо за президентски избори, а Румен Радев въпреки изразителната си победа ще е президентът, стъпил на "Дондуков 2" с най-малък брой гласове в абсолютни стойности. До момента Плевнелиев беше избран с най-малка подкрепа от 1 милион и 700 хиляди гласа, а за Радев вчера са гласували малко над 1 милион и 500 хиляди. Този факт обаче надали ще подкопае легитимността на Радев, защото победата му беше достатъчно изразителна.

Причините за ниската активност са много, ние ги търсим още от юли, когато тя спадна много. Моето мнение е, че хората се умориха от избори, политика и всекидневни скандали, което е напълно разбираемо. Масово хората предпочетоха да останат встрани от все по-нелицеприятната политическа борба.

- Ако приемем, че "Продължаваме промяната", БСП, ГЕРБ и ДПС заеха конкретна позиция и изразиха предпочитания към кандидат, за кого според Вас гласуваха избирателите на "Демократична България" и “Възраждане”?

- От изброените от вас партии на мен ми се струва, че само ГЕРБ и "Продължаваме промяната" заеха ясни позиции. Нинова нападна Радев в седмицата между двата тура, а ДПС не заяви официална подкрепа за Герджиков, което доведе и до по-ниска мобилизация на избирателите ѝ за втори тур. Колкото до "Възраждане" и "Демократична България", в тези формации изглежда отношението към Радев е една разделителна линия. Във "Възраждане" крилата, които седят на най-твърди антиваксърски позиции не заявяват подкрепа за Радев, тъй като и неговия служебен кабинет се наложи да въвежда непопулярни мерки. По-умерените националисти все пак припознават Радев, или поне му гласуват доверие като по-малкото зло.

В "Демократична България" Радев се оказва една може би по-драматична разделителна линия. Струва ми се, че водещият въпрос там е дали избирателите на ДБ могат да направят компромис и да подкрепят ляв кандидат, вярвайки, че гласуват за промяна, или дясната идентификация е водеща и тази крачка не може да бъде направена и доверието към Радев липсва. Социологическите разбивки ни показаха, че по-големият брой от гласувалите за "Демократична България" на втори тур са подкрепили Радев, но статистиката не хваща много техни симпатизанти, които изобщо не са излезли до урните.

- Можем ли да очакваме нездрави връзки между “Дондуков” 1 и 2, предвид, че първа политическа сила е "Продължаваме промяната", а Румен Радев ще продължи да бъде президент?

- Няма лошо президент и правителство да гледат в една посока и да си взаимодействат. Ние сме позабравили подобен тип отношения, имайки предвид сериозният сблъсък между Радев и Борисов последните години. Въпреки че ПП са набедени за президентска партия, веднъж озовали се във властта, те няма да подлежат на контрол от страна на президента и според мен много бързо ще се еманципират.

Тук според мен идва и интересният момент – дали, ако изобщо имаме правителство, Радев ще предприеме по-малко конфронтационна стратегия спрямо него или ще се опитва активно да влияе на неговата политика. Според мен, ако Радев се опита да се меси активно в работата на бъдещия кабинет, конфликтът между него и новите управляващи няма да закъснее.

- Преувеличени ли бяха според Вас страховете от висока избирателна активност в Турция и подкрепа за проф. Герджиков, която ще дойде от там?

- Вотът на втори тур говори, че са били преувеличени, но активността на първи тур действително беше стряскаща. Все пак, въпреки че ДПС получиха 80 хиляди гласа от Турция, техният резултат не се вдигна драматично спрямо предходните избори за тази година. Високата избирателна активност в Турция до голяма степен се компенсира с много ниска избирателна активност в регионите, в които ДПС е силна в България като Кърджали например.

- Заради ниските изборни резултати видяхме оставки в ДБ и БСП. Защо според Вас от една страна, оставка не подава и Бойко Борисов, чиято партия губи втори избори и от друга, Трифонов след резкия спад на ИТН?

- Така е, от около седмица наблюдаваме един водопад от оставки, започнал с тази на Христо Иванов. Подобен ход е важен за нашата политическа система и спомага нейното възпроизвеждане. Партиите не бива да стават заложници на своите лидери и поемането на отговорност за слабите резултати от страна на партийните лидери е положителен сигнал за нашата система. Разбира се, оставката на Нинова далеч не изпрати подобен положителен сигнал, а разкри драматичните разделения вътре в БСП.

ГЕРБ не просто губят два поредни избора, но техният лидер отказва да признае резултата. Вредата от подобни действия е голяма, един от фундаментите на демокрацията е победеният да признае своята загуба. Вместо това, Борисов прави внушения относно честността на изборния процес, които подронват и без това ниското доверие в него. От тази гледна точка, струва ми се, оставката на Борисов е важна не само за неговата партия, но и за успокояване на страстите на политическото поле.

Колкото до господин Трифонов, ние не знаем как се вземат решенията в неговата партия и какво точно се случва. Той не изглежда като особено активен участник в политическите процеси в страната.

- Заявката е преговорите за правителство да са публични - това необходимо ли е?

- Необходимо е преговорите за правителство да бъдат публични. Това обаче не значи те да се излъчват на живо, на лайф във фейсбук, както предлага Кирил Петков. Означава резултатите от тези преговори да са ясни и видими за всички нас, да бъдат представени на медиите и да са публично достъпни. Означава позициите на партиите в тези преговори да бъдат ясни и да се изкомуникират с обществото.

- По всичко личи, че редовно управление ще се сформира между ПП, БСП, ИТН и ДБ - ще има ли дълъг живот това управление според Вас?

- Подобна коалиция ще е изключително сложна. Самите формации имат своите вътрешни проблеми, а отношенията между тях също няма да бъдат лесни. Базата, на която да се разберат също трудно ще бъде формулирана. Такова управление трудно ще издържи пълен мандат, но може да се заеме с управлението на някои непосредствени за страната проблеми. Интересна ще бъде и самата технология на кабинета. Дали всички партии ще участват със свои министри, или някои само ще подкрепят, дали всички партии ще подпишат общ проект за управление, защото например през 2014 година "Реформаторският блок" отказа да подпише коалиционно споразумение с АБВ и по този начин двете формации участваха в управлението без да са партньори. Умората от изборите е стимул една подобна коалиция да бъде създадена и да изкара, колкото е възможно по-дълго, но партиите, които я съставляват, най-вероятно ще започнат да губят подкрепа от участието си в такъв конструкт и ще търсят изход в удобен за тях момент.

Прочети цялата публикация