Българо-македонско обединение е строило пътя, където стана инцидентът с 46 жертви

Българо-македонското обединение „Бул строй инженеринг“ е строител на магистралния участък, т.нар. нулев лот на магистрала „Струма“, където тази нощ стана тежък пътен инцидент, при който загинаха поне 45 души. В обединението влизат македонската фирма "Маврово" и българската "Бизнес мениджмънт систем-АБП". Участъкът е част от изграждането на общо 39километра от пътен възел Даскалово до Дупница. Строителството му започва през 2001 г. и завършва в края на януари 2007 година. Обектът е разделен на два участъка – строителство на нов път с магистрален габарит с дължина 18 км между Даскалово и Долна Диканя и рехабилитацията на старото трасе на пътя Долна Диканя - Дупница с дължина близо 22 км. Финансирането е по предприсъединителната програма ФАР на Европейския съюз и заем от Европейската инвестиционна банка. Споразумението с банката е сключено през 1998 г., а с изпълнителя „Бул строй инжинеринг" - през 2001 г. Проектирането на трасето е направено от италианската „Спеа", а контролът и надзорът по строителството бе възложен на белгийската фирма „Луи Берже" и българската „Пътинвест инжинеринг". Заради забавеното изграждане на отсечката на по-късен етах в изграждането й се включиха още и българските фирми „ИСА - 2000" и „Гранит - 97". Навремето проектът стана печално известен със забавеното строителството с 24 месеца и увеличаването на неговата стойност от 26 милиона евро на 54 милиона евро. През 2010 г. тогавашният министър на регионалното развитие Росен Плевнелиевказа, че строежът на участъка се е оскъпил 3 пъти и е завършен с 4-годишно закъснение. По думите на Плевнелиев вместо за 32 млн. лв. с ДДС отсечката е направена за 97 млн. лв. Въпреки че бе пуснат за движение още в началото на 2007 г. до 2013 година участъкът от Даскалово до Долна Диканя официално не беше въведен в експлоатация и допустимата скорост бе 90 км/час. Причината за голямото забавяне за въвеждане на пътя с т.нар. Акт 16 бе разминаване между данните за трасето на пътя по кадастралните карти с тези на поземлените комисии, посочи навремето тогавашният шеф на АПИ Лазар Лазаров.    

Прочети цялата публикация