Русия няма намерение да изпълнява Минските споразумения

Русия подписа Минските споразумения като страна в конфликта в Донбас, а не като посредник.

Минският процес първоначално започна като преговори относно условията за прекратяване на огъня между страните в конфликта съгласно Женевските конвенции. Руската федерация не може да гарантира, че "представителите на руските сепаратисти" спазват изискванията на Женевската конвенция, тъй като те не са страни по тези конвенции. Руската федерация, отхвърляйки ролята си на страна в конфликта, не изключва ролята си на „влияние“ над сепаратистите и според изискванията на Женевските конвенции Руската федерация вече е страна в конфликта.

На 30 декември 2020 г. ПАСЕ прие резолюция (№ 2325, клаузи 3.8 и 4.9) относно състоянието на процедурата за наблюдение, в която Руската федерация е страна по Минските споразумения и в която Парламентарната асамблея призова Кремъл да спре анексията на Крим и военната агресия срещу Украйна. Тази резолюция директно посочи редица нарушения от страна на Русия, включително признаването на Москва за страна във военния конфликт в Източна Украйна. Резолюцията на ПАСЕ директно задължи Руската федерация да спазва изцяло Минските споразумения, да сложи край на военната намеса и да спре всякаква форма на подкрепа за незаконни въоръжени групировки в Донбас.

Москва е страна във военния конфликт в Донбас, тъй като остава източник на военна мощ за самопровъзгласилите се „Луганска и Донецка народни републики“.

Въоръженият конфликт в Източна Украйна редовно се разгаря със систематично доставяне на оръжие от Руската федерация за сепаратистите. В проучване на специалисти от британската компания Conflict Armanent Research се говори, че оръжието на т.нар. "Луганска и Донецка народни републики" е от руски произход. Британски експерти заключиха, че пушки, гранатомети и патрони, взети от заловени или убити бойци, сочат към руски производител на оръжие. Открити са снайперски пушки и гранатомети, които никога не са били на въоръжение във въоръжените сили на Украйна. Серийните номера на автоматите Калашников и техните компоненти показват, че те са дошли от руски арсенали. Това важи и за маркирането на боеприпаси за малки оръжия, произведени след 1974 г. Въоръжените формирования на сепаратистите се снабдяват не само с оръжия от времето на СССР. Те са като съвременна армия, която следва установена военна доктрина.

Въпреки изявленията на висшето ръководство на Русия за ненамеса в събитията в Източна Украйна, основната задача на Кремъл остава да поддържа доминиращо влияние върху постсъветските държави, което се определя като зона на неин специален стратегически интерес.

Русия ясно разбира необходимостта от запазване на контрола в региона и един от инструментите за това е стратегията на „множествени конфликти“, която включва създаването на управляем пояс на нестабилност - Приднестровието, Донбас, Абхазия и Южна Осетия и чак до Нагорни Карабах с цел да не се позволи на постсъветските страни да се присъединят към евроатлантическите структури.

Руската федерация периодично прибягва до практиката на преобръщане и натрупване на военни части, за да поддържа напрежение в региона и политически натиск върху съседните държави.

Освен редовни армейски части Кремъл използва и частни военизирани формирования като добре познатите «РСБ-Групп», «Антитеррор», «Центр R», Moran Security Group, ПВК МАР, E.N.O.T. CORP, ПВК Вагнера, Cossaсks.

С помощта на недържавни военни формирования руското ръководство всъщност създаде скрит лост за военно влияние върху ситуацията в Украйна.

С Минския процес Москва не се интересува от мирно уреждане на ситуацията в Източна Украйна. Руската федерация продължава да използва сепаратистите като лост за натиск върху Украйна.

Документите на "Минския процес" на Руската федерация включват механизми за стратегическо подкопаване на украинската държавност.

Дори и Украйна да успее да си върне номиналния контрол над региона, големият брой притежатели на руски паспорти ще предостави на Москва безкрайни възможности за намеса и ограничаване на украинския суверенитет. Кампанията на Путин за разпространение на паспорти в Източна Украйна е ясен сигнал, че Русия не възнамерява да позволи на Киев да си върне пълния контрол над окупираните територии.

Русия се отказва от задълженията си като страна по споразуменията от Минск, прехвърляйки вината за възпрепятстването на мирните преговори върху Украйна.

Въпреки изпълнението от украинската страна на споразуменията от Минск и Нормандия и стъпките за постигане на мир, руските сили за сътрудничество се противопоставят на съвместните усилия за прекратяване на военните действия. Целта на подобни контрапродуктивни мерки е прилагането не на украинския, а на руския сценарий в Донбас, признаването на тази война като „вътрешен украински конфликт“, преки отстъпки на окупационните администрации и признаване на сферата на влияние в Донбас от руските лидери. Това беше потвърдено от съобщението на Русия през септември 2021 г. на сайта на ОССЕ за решението ѝ да не подновява мандата на наблюдателната мисия на ОССЕ на руските контролно-пропускателни пунктове Гуково и Донецк. Това се счита от преобладаващото мнозинство от държавите-членки на ОССЕ като унищожаване от страна на Русия на мерките за изграждане на доверие на руско-украинската граница и стъпка назад в изпълнението на споразуменията от Минск.

Уреждането на ситуацията в Източна Украйна не трябва да се извършва по руски сценарий. Руската федерация трябва да възстанови достъпа на наблюдателите от ОССЕ до етзи два гранични пункта.

В тези условия Руската федерация използва непрозрачността и липсата на международен мониторинг на границата с Украйна за доставка на оръжия, военна техника и боеприпаси за руските сепаратисти, но и за нелегален износ на природни ресурси и стоки от украински промишлени предприятия от територията на Украйна.

Минските споразумения (и през септември 2014 г., и през февруари 2015 г.) бяха подписани в условията на военен натиск от Руската федерация. Това е причината да ги смятаме за не съзнателен избор на Украйна.

Бившият френски президент Франсоа Оланд също раазкри в мемоарите си за заплахите от Путин по време на преговорите за подписването на Минските споразумения.

Международната общност трябва да се придържа към ясна позиция относно ролята на Русия и нейните опити да се дистанцира от ролята на участник във военния конфликт в Донбас, като същевременно продължава санкционната политика.

С агресивните си действия Русия нарушава Резолюция 39/159 на Общото събрание на ООН „За недопустимост на политиката на държавен тероризъм и други действия на държави, насочени към подкопаване на обществения и политически ред в други суверенни държави“.

На 29 октомври по време на заседанието на Постоянния съвет на ОССЕ във Виена беше осъдено въвеждането на руски закони и разпоредби на територията на Украйна. По-специално беше посочено, че това противоречи на духа и целите на Минските споразумения, а издаването на руски паспорти на временно окупираните територии е поредната атака срещу суверенитета на Украйна от страна на Русия. ОССЕ порица и практиката окупираните от Русия украински територии да гласуват за руски парламент.

Международната общност трябва да се придържа към ясна позиция относно ролята на Русия и нейните опити да се дистанцира от ролята на участник във военния конфликт в Донбас, като същевременно продължава санкционната политика.

Промените в политиката на ЕС спрямо Русия, включително преразглеждане на режима на санкции, наложен на Руската федерация за нарушаване на международното право, трябва пряко да зависят от смислени и визуални промени в международната политика на Руската федерация. Без пълното изпълнение на споразуменията от Минск и възобновяване на териториалната цялост на Украйна санкциите на ЕС могат да бъдат ревизирани само в посока на тяхното засилване.

Майкъл Розенберг, политолог, САЩ

Прочети цялата публикация