Тровен, бит, прегазен, напиван до смърт, но оцелял: Удивителната история на "ирландския Распутин"

Сюжетът на тази мрачна, но невероятна история е замислен на маса, отрупана с алкохол. Един следобед през юли 1932 г. Франсис Паскуа, Даниел Кризбърг и Тони Марино седяли в бара на Марино и вдигали чашите си в наздравица, празнувайки съучастничеството си, смятайки, че работата вече е наполовина свършена.

Колко трудно би било да накараш скитника Майкъл Малой да се напие до смърт? Всяка сутрин бездомникът и пияница се появявал в бара на Марино в Бронкс и поръчал от "обичайното" рано сутрин и часове по-късно след пиянско бръщолевене той припадал пиян на пода. За известно време Марино оставил Малой да пие на "кредит", но дошло време Малой да започва да плаща.

„Бизнесът,“ доверил собственикът на салона на Паскуа и Кризбърг, „не върви добре".

24-годишният Паскуа, гробар по професия, изгледал наклонената фигура на Малой и чашата с уиски, вдигната до отпуснатата му уста. Никой не знаеше много за него — дори, както изглежда, самият Малой — единствено знаели, че е дошъл от Ирландия. Нямал приятели или семейство, нямал конкретна дата на раждане (повечето предполагаха, че е на около 60 години), не практикувал определен занаят освен това да мете улички или да събира боклука, за което бил доволен да му плащат с алкохол вместо с пари. На пръв поглед напълно незабележим емигрант от най-нисшите прослойки на обществото в Ню Йорк по онова време.

— Защо не сключиш застраховка за живота на Малой? - Паскуа пита Марино онзи ден, предава вестникарски репортаж за началото на уникалния случай. — Аз мога да се погрижа за останалото.

Марино направи пауза. Паскуа знаеше, че веднъж вече е изигравал подобна схема. Година по-рано 27-годишният Марино се сприятелява с бездомна жена на име Мейбел Карсън и я убеждава да сключи застраховка за живота си на стойност 2000 долара, като го посочва като бенефициент. Една хладна нощ той я напива насила с обилно количество алкохол, съблича дрехите ѝ, залива чаршафите и матрака ѝ с ледена вода и бута леглото ѝ под отворен прозорец. Съдебният лекар посочва като причина за смъртта ѝ бронхиална пневмония, а Марино прибра парите без пречка.

Марино кимва и кимва в посока на Малой. „Той вече изглежда пиян. Така или иначе не му остава още много." Двамата с Паскуа хвърлят поглед към Даниел Кризбърг. 29-годишният бакалин и баща на три деца по-късно казва, че е участвал заради семейството си. Той се съгласява и бандата задейства зловеща верига от събития, които карат историята да запомни "безсмъртието" на Майкъл Малой, оцелявал като по чудо.

Паскуа предлага сам да свърши работата. Той плаща на неназован познат да го придружава на срещи със застрахователни агенти. Мъжът твърди, че името му е Никълъс Мелъри и по професия е цветар, подробност, която един от колегите на Паскуа в погребалния бизнес е трябвало да потвърди. Отнема на Паскуа пет месеца (и връзки с безскрупулен агент), да осигури три полици – всички предлагащи двойно обезщетение – върху живота на "Никълъс Мелъри": две с Prudential Life Insurance Company и една с Metropolitan Life Insurance Company. Паскуа наема Джоузеф Мърфи, барман от бара на Марино, за да идентифицира починалия като Майкъл Малой и да твърди, че е негов най-близък роднина и бенефициент. Ако всичко вървеше по план, Паскуа и неговите съучастници щяха да си поделят 3576 долара (около 54 000 долара в днешни долари), след като Майкъл Малой умре безпроблемно и анонимно, както и живя.

Към „Тръстът за убийства“, както ги нарича пресата, сега се включват и няколко други редовни служители на Марино, включително престъпниците Джон Макнали и Едуард „тънкото ухо“ Смит (така наречен заради изкуственото му ухо, направено от восък), „твърдият Тони” Бастън и неговият помощник Джоузеф Маглионе. Една нощ през декември 1932 г. всички те се събират в залата, за да започнат плановете за убийството на Майкъл Малой.

За нескрита радост на Малой, Тони Марино му дава да консумира алкохол безплатно, казвайки, че конкуренцията от други салони го е принудила да облекчи правилата в бара. Веднага щом чува това, Малой изпива един шот, а Марино пълни отново чашата му.

„Малой беше пиян през целия си живот“, казва свидетел, „и пиеше безспирно“. Той пие, докато ръката на Марино се уморява от държането на бутилката. Забележително е, че дишането му остава стабилно, а кожата му запазва обичайния си румен оттенък. Накрая Малой изтрива с ръкав устата си, благодари на домакина си за гостоприемството и казва, че скоро ще се върне. Така и се случва.

Малой повтаря събитията от тази вечер в продължение на три дни, като прави пауза единствено, за да изяде безплатен сандвич със сардини. Марино и съучастниците му обаче започват да губят пари от алкохола, който Малой изпива всяка вечер. Групата се надява, че той ще се задави от собственото си повръщане или ще падне и ще удари главата си фатално. Но на четвъртия ден тежко пиене Малой се връща отново в бара.

"Момче!" — възкликва той, кимвайки към Марино. — Дали не съм жаден?

Твърдият Тони става нетърпелив, предлагайки някой просто да застреля Малой в главата, но Мърфи предлага по-деликатно решение: някой да смени уискито и джина на Малой с шот дървесен спирт(метанол). Напитките, съдържащи дори само четири процента дървесен спирт, могат да причинят слепота и до 1929 г. повече от 50 000 души в цялата страна умират от ефекта на метанола. Бандата решила да сервира на Малой не просто шотове, смесени с дървесен спирт, а направо чист метанол.

Марино смята, че това е брилянтен план, заявявайки, че „ще налее на Малой всичко, което поиска… и ще го остави да се напие до смърт“. Кризберг пък си позволи рядка проява на ентусиазъм. „Да“, добавя той, „натъпчете го с дървесен спирт и вижте какво ще се случи“. Мърфи купува няколко кутии метилов алкохол за десет цента от близката бояджийница и ги скрива в кафява хартиена торба, за да ги внесе в бара. Барманът сервира на Малой евтино уиски, за да го накара да се „почувства добре“, и след това преминава към съществената част от плана.

Бандата наблюдава възхитена, как Малой изгълтва няколко шота и продължава да иска още, като не показва никакви физически симптоми, освен типичните на опиянение. „Той не знаеше, че това, което пие, е дървесен спирт“, съобщава New York Evening Post, „и това, което не знаеше, очевидно не го е наранило. Той изпива целия алкохол, който му сипват, и се връща за още.”

Нощ след нощ сцената се повтаря, като Малой изпива шокиращо количество метилов алкохол със същата скорост, с която Мърфи му го сервира, до нощта, в която се строполясва без предупреждение на пода. Бандата млъква, вторачена в припадналия ирландец. Паскуа коленичи до тялото на Малой, опипва шията за пулс и свежда ухото си към устата му. Дъхът на мъжа бил забавен и затруднен. Те решават да изчакат, наблюдавайки бавното издигане и спускане на гърдите му. С притаен дъх бандата чака неговия последен дъх. Накрая се чува дълъг затруднен дъх — последен опит преди смъртта, си мислят те — но тогава Малой започва да хърка. Той се събужда няколко часа по-късно, потърква очите си и заявява: „Дай ми малко от обичайното, момче!“

Заговорът за убийството на Майкъл Малой започва да струва много скъпо; безплатната консумация на бара, кутиите с метанол и месечните застрахователни премии започват да се трупат. Марино започва да се тревожи, че компанията му ще фалира. "Твърдият Тони" отново предлага да се използва груба сила, но Паскуа излиза с нова идея.

Всички знаят, че Малой има слабост към морски дарове. "Защо не пуснете няколко стриди в денатуриран спирт, да ги оставите да се накиснат за няколко дни и да ги сервирате заедно с пиенето на Малой? Алкохолът, приет по време на хранене със стриди, казва Паскуа, почти без изключение ще причини остро нарушение на храносмилането, тъй като стридите ще се консервират“. Както и планират, Малой изяжда стридите една по една, докато пие метиловия си алкохол. Марино, Паскуа и останалите чакат натравянето му с нетърпение, но Малой само облизва пръстите си, оригва се и си тръгва.

Убийството на Майкъл Малой вече коства не само парите, но и гордостта и упоритостта на съучастниците. Мърфи прави следващ опит. Той оставя консерва сардини да се развали в продължение на няколко дни, смесва ги с малко шрапнели, намазва сместа между парчета хляб и поднася на Малой меко казано странния сандвич. "Ето сега", мислеха те, "металът ще започне да прорязва органите му". Вместо това Малой довършва своя тенекиен сандвич и дори си поръчва още един.

Бандата свиква спешна среща. Те нямат представа какво да правят с този "Распутин от Бронкс". Марино припомня успеха си с Мейбъл Карлсън и предлага да залеят Малой с ледена вода и да го оставят навън за една нощ. Същата вечер Марино и Паскуа качват Малой на задната седалка на колата на Паскуа, карат го мълчаливо до парка Кротона и влачат мъжа в безсъзнание през купчини сняг. След като го оставят да спи на пейка в парка, те събличат ризата му и изливат бутилки с вода върху гърдите и главата му. Малой така и не помръдва. Когато Марино пристига в бара си на следващия ден, той намира полузамръзналия Малой в мазето. Необяснимо как Малой изминава половин миля (около 800 м) обратно към мястото и убеждава Мърфи да го пусне. Когато идва на себе си, единственото му оплакване е от „лека треска“.

Вече наближава февруари. Нужно е плащане на застрахователните полици. Член от бандата, Джон Макнали казва, че ще прегази Малой с кола. "Тънкото ухо" Смит е скептичен, но Марино, Паскуа, Мърфи и Кризбърг искат да чуят повече за идеята. Джон Маглионе предлага услугите на свой приятел таксиджия на име Хари Грийн, на който в последствие ще трябва да заплатят 150 долара от застраховката в случай, че всичко мине по план.

Всички се качват в колата на Грийн, а пияният и припаднал Малой лежи в краката им. Грийн кара няколко пресечки и спира. Бастън и Мърфи повличат неподозиращата си жертва надолу по пътя, като го държат изправен, провиснал върху раменете им. Грийн пали двигателя. Всички притаяват дъх. С крайчеца на окото си Маглионе вижда бърз проблясък на светлина.

"Спри!" — извиква той.

Колата спира. Грийн решава, че това е просто жена, запалила светлината в стаята си, и се приготвя за още един опит. В това време Малой успява да отскочи от пътя — не веднъж, а два пъти. При третия опит Грийн засилва колата към Малой с 80 км в час. Маглионе скрива погледа си с ръце и наблюдава едва-едва през пръстите си. Чуват се два удара - един силен и един тих, тялото на Малой пада върху задния капак и след това на земята. За по-сигурно Грийн дава назад. Бандата е уверена, че Малой е мъртъв, но преминаваща кола ги изплашва от местопроизшествието, преди да успеят да потвърдят.

На Джоузеф Мърфи, който е "брат" на "Никълъс Мелъри", се пада да се обади в морги и болници из града в опит да открие изчезналия си „брат“. Никой няма информация, нито пък има съобщения за фатален инцидент във вестниците. Пет дни по-късно, когато Паскуа започва замисъл да убие друг анонимен пияница — който и да е — и да каже пред застрахователната компания, че той е Никълъс Мелъри, вратата на бара на Марино се отваря и вътре накуцвайки и превързан Майкъл Малой, изглеждащ малко по-зле от обикновено, поздравява с: „Умирам за питие!“

От това, което трябваше да е фатална вечер, Малой си спомня вкуса на уискито, студената плесница на нощния въздух, отблясъците на светлините. След това - тъмнина. Следващото нещо, което помни, е как се събужда в топло легло в болницата Фордхам. След това се отправя директно към бара.

На 21 февруари 1933 г., седем месеца след първата среща на "Тръста за убийства", Майкъл Малой най-накрая умира в жилище близо до 168-ма улица, на по-малко от миля от двореца на Марино. Гумена тръба, изпомпваща въглероден диоксид, била открита до устата му, а около лицето му плътно била увита кърпа. Д-р Франк Манзела, приятел на Паскуа, създава фалшив смъртен акт, посочвайки лобарна пневмония като причина за кончината на Малой. Многобройната банда получава само $800 от застрахователната компания "Метрополитън". Мърфи и Марино решава да похарчат своите дялове за нови костюми.

През това време Паскуа пристига в офиса на друга застрахователна компания с увереност, че ще събере парите от другите две полици, но агентът го изненадва с въпроса: „Кога мога да видя тялото?“

Паскуа отговаря, че мъртвецът вече е погребан.

Започва детайлно разследване: всички виновници за смъртта на "железния Майк" проговарят и в крайна сметка са изправени пред съда. Франк Паскуа, Тони Марино, Даниел Кризбърг и Джоузеф Мърфи са осъдени за предумишлено убийство от първа степен.

„Може би“, пише един от репортерите, отразяващи небивалия случай, „ухиленият призрак на Майк Малой присъстваше в съда на окръг Бронкс“. Членовете на "Тръстът за убийства" са изпратени на електрическия стол в затвора "Синг Синс", който ги убива още от първия опит.

За разлика от убийците си, Майкъл Малой остава в историята като най-упоритата жертва на убийство. Невероятната му история за оцеляване му печели прякори, сред които Распутин от Бронкс, железния Майк, Майк Издържливия и др.

Прочети цялата публикация