Fakti.bg | 24.01.2022 11:00:41 | 188

Кирил Петков е искрен, но ако падне ветото, пада и кабинетът му


Още преди първото българско вето един мъдър и симпатичен албанец каза причините, поради които се озовахме в днешната абсурдна ситуация. На въпроса: „Мислите ли, че ще започнем преговори за Европейския съюз?“, нашият съгражданин отговори: „Бога ми, трудно. Трудно. Сега българите ще се замислят. Друга нация са. Малко по малко ще загубят всичко. Защото много отстъпват. Аз съм албанец. Ако ми отнемат правото да сменя една буква, ще се вдигна. А македонците, когато това се случи, не се вдигнаха масово!"

Далеч съм от това да подбуждаме към бунт, но нашият албанец казва истината. Затова сме свидетели на глупости - в македонския химн я нямаше частта за Делчев, Груев, Сандански... Тя беше пропусната, за да не създава неудобство на госта от България, но за сметка на македонската гордост.

Можем да бъдем прагматични и да не се поддаваме на нищо, дори да изградим най-модерната железопътна инфраструктура, по която един влак да се движи с невероятна скорост от 600 километра в час, българското вето няма да изчезне.

Новият български премиер Кирил Петков, за когото вярвам, че е искрен в намеренията си, няма да може да вдигне ветото. Неслучайно един мой приятел казва, че "ръцете му са вързани". Всеки опит на Кирил Петков да премине радикалните български червени линии би означавал падане на българското правителство.

Можем да лъжем до безкрай, но железницата за България и работните групи няма да решат проблема с България. Те могат само да ни създадат допълнителни проблеми, защото ще възникнат нови задължения от наша страна към България. Така ще легализираме ветото и ще дадем аргументи на българския политически елит пред Брюксел, където не минават обвиненията в кражба на история.

Ако анализираме внимателно, проблемът ни със София всъщност произтича от (не)функционирането на Европейския съюз и затова само Брюксел може да го реши. Най-голямата трудност на Брюксел е т.нар ветокрация, защото никой в ​​Европейския съюз не може да взема решения и да поема ефективна отговорност. Ветокрацията може да функционира в по-малки общности, като кланове и племена, но не и в сложни политически образувания, като Европейския съюз.

Европейският политически елит разбра същността на проблема, така че трите политически партии, които съставляват новото германско правителство, за първи път директно заявиха, че европейската федерална държава трябва да бъде пътят, по който трябва да тръгне Европейският съюз.

Какво точно е това? В коалиционното споразумение за формиране на новото германско правителство се посочват европейски изборен закон, транснационални листи, съвместни министри, засилване на властта на Европейския парламент, премахване на единодушието при вземането на решения по външни въпроси и въпроси на сигурността (премахване на вето) и др.

Може би целите на германското коалиционно правителство са много амбициозни, като се има предвид, че всяка държава-членка на Европейския съюз трябва да се откаже от правото си на вето. Германското правителство обаче има подкрепата на Париж, тъй като Франция от години настоява за стратегическа автономия за Европа.

Къде сме ние в тази история? Дори малките деца знаят отговора. Трябва да изчакаме как ще се развият нещата на европейската политическа сцена. Да изчакаме подходящия момент не за партията, а за македонската държава. Няма значение коя политическа партия ще въведе Македония в ЕС, а по какъв начин. Може да се наложи да чакаме десетилетия, но цената е твърде висока в момента. Вярвам, че всяка отстъпка по отношение на националните и езиковите особености на македонския народ ще доведе до допълнително травмиране на македонското общество.

Нашето чакане обаче не трябва да е като това на Естрагон и Владимир Годо, което се състои от поредица от действия, които не представляват нищо, просто загуба на време в чакане. Напротив, нужни са действия, които да придвижат македонската държава във всяко едно отношение, до подходящия момент. Това е решението, а не компромисът. Иначе малко по малко македонците ще загубят всичко!

Коментар на Далибор СТАНКОВИЧ за "Нова Македония"

Прочети цялата публикация