Как (не) работи управляващата коалиция

Правителството наближава своите първи 100 дни, които са обикновено време за равносметка. Едва ли някой си е представял, че новата власт, дошла със заявка да разгради корумпирания модел от ерата "Борисов", ще се окаже в центрофугата на световни катаклизми и кризи – като се започне от Covid -пандемията и галопиращите цени на енергоносителите през последните месеци на миналата година и се стигне до настоящата война в Украйна. Това е първото редовно управление след двукратен неуспех да се формира такова миналата година. Сглобената четирипартийна коалиция между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" бе резултат на компромис между формации, за които предварително бе известно, че трудно ще мелят помежду си, но пък това беше единствената формула да се изолират ГЕРБ и ДПС от властта. Към днешна дата се вижда, че коалицията работи трудно и не особено ефективно. Това ясно личи от липсата сериозна законодателна инициатива по основни теми. Проблемът далеч не се изчерпва с предварително известните разминавания по отделни политики. Както се оказва, четирите партии трудно формират общи решения и действия дори по политики, за които имат консенсус – например закриването на спецправосъдието. Според представители на мнозинството проблемът идва от самите коалиционни механизми за взимане на решение или по-скоро липсата на такава. Как се взимат решенията в четворната коалицията Еднозначен отговор на този въпрос няма. Четирите формации нямат управленска програма, но подписаха детайлно коалиционно споразумение. В него не е предвиден коалиционен съвет между лидерите на четирите формации, но би трябвало да има 18 експертни съвета по основни секторни политики. Те трябва да заседават най-малко веднъж месечно, за да търсят решения на на актуални обществени проблеми. По информация на Mediapool обаче част от 18-те ресорни съвета въобще не са се събирали. Например, нямало е среща на експертния съвет по отбраната, въпреки войната в Украйна. В останалите съвети, които все пак са заседавали, няма постоянни представители на отделните политически сили. На една среща идва определен човек от партия, на другата среща може да дойде някой друг. Самите съвети трудно постигат единодушие. Коалиционните партньори често имат различия за това как дадена политика да бъде проведена, ако въобще има съгласие за провеждането ѝ. Освен експертните съвети има и срещи на председателите на парламентарни групи, и срещи и разговори по телефона между председателите на четирите формации. И на теория на всеки един от тези разговори може да се взима решение за конкретни законодателни инициативи. На практика обаче се получава хаос. Твърде много коалиционни формати, къде работещи – къде не, решенията се взимат още по-трудно, защото по време на една среща може да се стигне до консенсус по дадена тема, а на друга - не. В тази ситуация, именно заради липсата на ясна коалиционна структура за взимане на политически решения, на всяка от формациите е по-лесно да извива ръцете на останалите с аргумент от типа "на еди-кой си разговор се разбрахме" нещо, макар окончателно решение да няма. Нагнетяване на напрежението идва и от това, че всяко министерство е на отделна партия и в повечето случаи липсва качествен вътрешнокоалиционен контрол. Безвремие "Липсва ясна структура за взимане на решения, а това затруднява процесите и още повече изостря различията между партиите", коментира пред Mediapool представител на управляващата коалиция. И това си личи, защото малко повече от три месеца след встъпването в длъжност на кабинета "Петков" и формирането на парламентарно мнозинство, реформи няма. Окончателно бе приет единствено бюджетът за тази година, от което нямаше как да се избяга. Едва тази седмица в правната комисия бе разгледано и прието закриването на спецсъдилищата на първо четене. Забавянето бе голямо, въпреки че по този въпрос в коалиция цари пълно единодушие. Лансираната реформа на антикорупционната комисия КПКОНПИ все така стои на трупчета в неизвестното, а депутати коментират неофициално, че още чакат оформения проект от шефа на премиерския кабинет Лена Бориславова. Това трябваше да се случи преди месец. Мандатът на редица регулаторни органи и съвети е изтекъл или изтича. Кадровият подбор за тези органи се оказва сериозно изпитание и засега повечето процедури дори не са започнали. Изключение прави Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), но там нещата се задвижиха покрай проблемите с "Булгаргаз" и цените на тока, заради които премиерът поиска спешна смяна на ръководството на регулатора. Задействана е също процедурата за избор на нов шеф на БНБ и то против волята на три от четирите партии във властта. Това се случи с гласовете на "Има такъв народ", ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", което може да се окаже и вододелен момент за коалицията, която бе създадена, за да изолира ГЕРБ и ДПС от взимането на решения. Защо проблемът е трудно решим Дори още утре лидерите на коалицията да обявят, че проблемите ще се решават на срещи помежду им, това трудно може да реши въпроса с липсата на нормална комуникация. И причината е проста – отделните формации вече са свикнали, че могат да се опитват да прокарват исканията на всевъзможни срещи. Не е невъзможно това да се промени, но ще изисква много усилия. "Продължаваме промяната" все така не е партия и изглежда няма намерение да стане такава. Това концентрира вземането на всички решения в ръцете на Кирил Петков и Асен Василев. Което пък е в противоречие със заявката на председателя на парламента Никола Минчев (ПП), че "парламентът вече няма да е гумен печат на изпълнителната власт". Председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров е неглижиран на някои от коалиционните срещи и често дори не е поканен, което допълнително изолира депутатите от най-голямата политическа сила от обсъждането на важни въпроси. Междувременно БСП и ИТН използват ситуацията, за да извиват ръце и да прокарват партийна и назначения в изпълнителната власт. Заради заплахата на БСП кандидатът за министър на отбраната за по-малко от 24 часа бе сменен. Премиерът Кирил Петков първо обяви, че постът ще заеме Тодор Тагарев, но Корнелия Нинова го видя като натовски ястреб, наложи вето и Тагарев бе заменен с Драгомир Заков. Депутат на ПП се оказа сам срещу социалистите на тема далавери в горите. Александър Дунчев обвини земеделското министерство в задкулисие и злоупотреби. Асен Василев обаче каза, че "ръководството на политическата формация не заема страна" в спора между техния депутат и БСП. По подобен начин премиерът Петков се изказваше и за позициите на военния министър Стефан Янев преди да му поиска оставката. Най-малкият коалиционен партньор във властта "Демократична България" изглежда по-скоро пасивен. "От дни мълчат всички. Дори онези, които не спираха да говорят в продължение на години и се възмущаваха от най-дребното нещо. Толкова тихи и кротки хора като Христо Иванов, Атанас Атанасов, Иво Мирчев и всички други общественици, депутати от бившата десница, аз не съм срещал отдавна. Така култура на поведение, такова разбиране на идеите на г-жа Нинова, аз не съм виждал. Съжалявам за техните избиратели, които са били подлъгани и подведени", коментира в четвъртък Тома Биков от ГЕРБ. И в известен смисъл е прав. ДБ ясно изразява пронатосвските си позиции и се противопоставя срещу част от идеите на БСП, включително тази на Корнелия Нинова да обяви "форсмажор" по договорите заради войната в Украйна. В същото време обединението трудно взе решение дали да участва с министри във властта и стои настрана от назначенията, с изключение на няколко области управители. Въпреки това ДБ не поставя публично въпросите за закъсняващите законопроекти, които са част от техните основни идеи. Малко са и гласовете от обединението, които открито говорят за подводните камъни в коалицията. "Властта има нужда от много сериозен добронамерен коректив измежду партиите и хората, които я подкрепят. Парцелирано, феодално управление на държавната власт в период на криза не може да има", каза преди месец евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев. Според нето може да има нюанси в политиките на партиите в коалицията, но е лоша перспектива да приемем безропотно, че икономиката ще бъде управлявана от БСП, а енергетиката - от Слави Трифонов. Засега "добронамерен коректив" в коалицията по-скоро няма, но пък за сметка на това ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" са настръхнали като хиени срещу правителството. След руската инвазия в Украйна съпредседателят на ДБ Христо Иванов коментира пред БНР: "Не очаквайте от нас да поставяме ребром положението - или това, или ще се разпадне коалицията. Никой не може да си позволи политически да разпадне коалицията и това управление. Който злоупотребява с подобни заплахи, играе покер, който не може да довърши. Никой не може да поеме отговорността в тази ситуация България да остане без управление и да отидем на избори, които да бъдат спечелени с решителната помощ на руската армия". "В тази ситуация това управление има шанса да се окаже най-адекватното, защото е толкова широка коалиция, за да търсим това, което може да обедини българското общество. Това изобщо няма да е лесно. Правителството се изправя пред предизвикателството, което му дава шанс за много по-голяма историческа роля, отколкото изглеждаше в началото", прогнозира Христо Иванов на 6 март. Именно осъзнаването на тази историческа роля обаче изисква по-сериозни и системни усилия от четирите партии да намерят работещи решения и да преследват ясен дневен ред.  

Прочети цялата публикация