Строителните договори може да поскъпнат само до 15%

Замразените заради поскъпването на материали и строителни дейности инфраструктурни договори на държавата и общините може да поскъпнат само до 15 процента от стойността на съответния контракт,. Това предвижда публикуваният проект на методика от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това е един от спорните моменти между правителството и строителния бранш, по който все още не е постигнато съгласие. Това съобщи вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов по време на обсъждането на промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП), свързани с индексирането на договорите, на заседанието на ресорната парламентарна комисия. Строителната камара настоява да няма фиксиран таван в методиката за индексацията на цените. Аргументите им са, че цените на някои строителни материали са скочили неколкократно. Например битумът за последната година и половина е поскъпнал три пъти, желязото над 100% и т.н. Гроздан Караджов призова депутатите да одобрят законопроекта за индексирането на цените на първо четене. Промяната ще засегне не само строителния бранш, но всички договори с публични възложители. С приемането на законовите промени от Народното събрание и на методиката от Министерския съвет се очаква да се отпуши строителния процес. В момента редица обекти с национално и европейско финансиране са замразени. Промените в ЗОП Законопроектът е внесен от група депутати начело с председателя на регионалната комисия Настимир Ананиев от "Продължаваме промяната". Предложените промени са в чл. 116 от Закона за обществените поръчки. Предвижда се, "когато договорът за обществена поръчка съдържа клауза за индексация или след сключване на договора е настъпило съществено увеличение на цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора, се извършва индексация съгласно методика, която се определя с правилника за прилагане на закона". Друга предложена промяна предвижда, "когато договорът за обществена поръчка е сключен по определяеми цени, за базова стойност се приема актуалната стойност към момента на изменението". В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона, се посочва, че "Параграф 2 се прилага и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до влизането в сила на този закон". Дебатът "Искам да е ясно, че това не е акт, който идва да обслужи фирмите изпълнителки, защото със стартирането на тази инициатива за индексиране се чуха и такива гласове", каза Караджов. От обясненията му стана ясно, че публикуваният вариант на методика е възможно да претърпи промени, защото в момента управляващите са в диалог с браншовите организации и търсят сближаване на позициите. Камарата на строителите се обяви срещу това индексацията да става с промени в ЗОП, като настояваше това да стане само с акт на Министерския съвет, за да се случи процесът по-бързо. Във вторник стана ясно, че същата позиция застъпва и парламентарната група на ГЕРБ. Бившият регионален министър и настоящ депутат от ГЕРБ Николай Нанков посочи, че така е направило правителството във Великобритания още преди 8 месеца. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), чиито членове са най-многобройните възложители по ЗОП, приветства решаването на проблема чрез законови изменения. "Знаете колко важно е да има законово основание, за да се направи такава съществена промяна в договорните отношения. Ние много бързо написахме подкрепително становище за законопроекта, защото в момента строителите ги няма на нашите обекти. Имахме много разговори с Камарата на строителите в България. Инфлацията е видима, решението се взима трудно, заради това си даваме сметка, че индексацията на цената на един договор променя пазарните правила, но това няма как да не бъде направено в настоящата ситуация", каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, пред депутатите от регионалната комисия. Подкрепа за промените в ЗОП и приемането на методиката за индексация на договорите в строителството изказа и Андрей Цеков, заместник-министър на финансите. Пред депутатите той посочи, че "в сектор "Строителство" има галопираща инфлация", което налага предприемането на извънредни мерки. В последните 6 г. строителният индекс на НСИ варира в граници между 100 и 104 пункта към края на 2020 г. От 2021 г. индексът, който се измерва на тримесечие, започва да нараства и в края на миналата година вече е 125 пункта, а за първото тримесечие на 2022 г. достига 140 пункта. "Това налага предприемането на извънредни мерки, които да дадат възможност за съхраняване на капиталовата програма", каза Андрей Цеков пред депутатите. Той обясни, че въпросът е поставен пред Народното събрание, защото в момента в Закон за обществени поръчки няма изричен текст, който да даде възможност хоризонтално и централизирано да бъдат определяни методически указания, с които да бъде извършвана индексация на вече сключени договори. Така с пълно единодушие депутатите одобриха предложените промени в Закона за обществените поръчки на първо четене, като нито един от тях не гласува против. По време на разискванията стана ясно, че между двете четения на законопроекта ще бъдат презицирани текстовете, защото към момента не е ясно какво се разбира под "съществено изменение на цени и материали". Методиката за индексиране на строителните договори За начална дата на инфлационните процеси ще се счита 31 декември 2020 г., предвижда публикуваният проект на методика за индексиране на договорите в строителството. За дата на определяне на стойността на дейностите се приема датата на оферта за участие в поръчка, но не по-рано от 31 декември 2020 г. На индексация ще подлежат само дейностите, които са сертифицирани/фактурирани или подлежащи на изпълнение след 30 юни 2021 г., предвижда методиката. Според нея индексация на цените по договорите няма да се прилага при средногодишна инфлация до 2 %, респективно при тримесечна инфлация до 0.5 %. Инфлация по-висока от 0.5% на тримесечие се счита за обстоятелство, което при полагане на дължимата грижа, възложителят и/или изпълнителят не е могъл да предвиди и води до необходимост от изменение на договора, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение, се казва в предложената методика. При първоначално индексиране (след датата на влизане в сила на методиката) се допуска анексиране на сключен договор или сключване на нов договор при проведена процедура, но несключен договор, с корекции за изпълнени дейности след 30 юни 2021 г. и предстоящи дейности по договора. Общата сума за индексиране на договори в процес на изпълнение обаче не може да надвишава 15% от първоначалната стойност договора или съответно 15% от офертата, на базата на която ще се сключи договорът, е заложено в методиката. Последващи промени на стойността на дейностите, в рамките на анексиран договор (или нов, сключен при условията на настоящата Методика) се допускат за период не по-кратък от календарно тримесечие (или към датата на приключване на договора, ако е преди тримесечието) и в рамките на заложената максимално допустима обща индексация от 15. Индексацията се прилага за приключилите дейности в рамките на тримесечието. Не се допуска индексация на приключили договори към дата на влизане в сила на настоящата методика. За приключили договори се считат тези с изпълнени дейности и финансово разплатени. Индексацията на договорите е допустима само при осигурено финансиране и възможност от страна на възложителя, е золожено още в методиката. Отказ от индексация от страна на възложителя или ограничаване на индексацията до по-рестриктивни от описаните в методиката условия не се счита за неизпълнение от страна на възложителя и не е основание за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, предвижда методиката.

Прочети цялата публикация