ПП не иска Борисов. ГЕРБ не иска Петков и Василев. Какво е посланието.

Претендентите за първото място на изборите на 2 октомври - "Продължаваме промяната" (ПП) и ГЕРБ, започнаха да си отправят провокативни сигнали. Първо съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви: "Ние няма да правим никаква коалиция с ГЕРБ, докато Борисов ги управлява". Няколко дни по-късно Бойко Борисов отвърна шеговито: "Ако махнат Кирил и Асен, ПП стават много приятна партия и може да се коалираме".

И двете послания описват мислимото чрез абсурдността на невъзможното - та какво са ГЕРБ без Бойко Борисов и ПП без Кирил Петков и Асен Василев! Да, но и двете страни, къде по-сериозно, къде не съвсем, казват в прав текст - ама все пак, чисто теоретично, по един или друг начин, можем да си представим ГЕРБ и ПП заедно. А това, както би казал почетният председател на ДПС, предизвиква морфичен резонанс у двете електорални общности, пък и в политическото тяло като цяло. Преди близо 7 години Ахмед Доган просветли българската публичност, че "морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво".

Газовият резонанс

Кръстосаният дуел между кандидат-победителите на изборите продължава с размяна на ролите спрямо руския газ. До вчера Асен Василев казваше - никакви преговори с "Газпром". Сега казва: "Ако "Газпром" могат да ни продадат евтин газ, който да сложим в Чирен и след това да знаем, че ни е гарантирано да си го ползваме - защо не". А Бойко Борисов, който построи на Москва с парите на българския данъкоплатец "Балкански поток", от който България не получава и една молекула руски газ (в молекулярната еквилибристика на енергийния експерт на ГЕРБ Делян Добрев), сега е непоколебим: "ГЕРБ сме категорични - 100% диверсификация от "Газпром!".

Газовият резонанс, освен друго, има и чисто политическо предназначение. С омекването към "Газпром" ПП правят реверанс към президента - хем защото немалка част от избирателите им още си харесват Румен Радев, хем за да не рови много-много неговото служебно правителство в това, което е правило или не е правил по газовите въпроси кабинетът "Петков". За ГЕРБ пък втвърдяването срещу "Газпром" е основен пункт от стратегията на преобличане в бяло - не ние, "Промяната" са корупционерите с посреднически газови схеми, не ние бетонирахме енергийната зависимост от Москва, те са тези, които ни запращат в обятията на Кремъл.

Отношенията между ПП и ДБ

Резонират и отношенията между най-близките досега коалиционни партньори - ПП и "Демократична България". Докато протака да каже своето "не" на протегнатата от ДБ ръка за предизборна коалиция, за да станат твърдо първа сила, ПП обърна глава наляво. "Ние не сме десни, а центристи", заяви категорично Асен Василев като аргумент в полза на явяването на изборите поотделно. Че ПП е центристка формация не е новина, нито пък някога е претендирала да е друга, но с тази заявка сега казва - ще търсим и ляв електорат, ако сме заедно с ДБ, не можем да го привлечем. Друг е въпросът колко чак толкова надясно от центъра е ДБ, която е коалиция от либерали, консерватори и зелени.

Но въпросът за това кой ще вземе първия мандат за съставяне на правителство след вота на 2 октомври не се решава окончателно от изборния резултат. Ако останат с втори резултат след ГЕРБ, ПП могат да сформират заедно с ДБ обща парламентарна група и да излязат първи. Конституцията повелява първият мандат да се даде на първата по численост парламентарна група, а не на партията, спечелила най-много проценти на изборите.

Без Петков, Василев и Борисов?

Ако пък националистическият вот се окаже неочаквано силен и се превърне в протестен вот, или ако отново се вкараме в патова ситуация за коалиции без мнозинство от 121 депутата (например във вариантите ПП+ДБ+БСП, ГЕРБ+ДПС или "Възраждане"+"Български възход"+БСП), тогава може да се стигне до формулата "Без Кирил, Асен и Бойко". Впрочем подобна предлагаше Христо Иванов за третия мандат в предходния парламент - четворната коалиция с нов кабинет, но вече без участието на партийните лидери Петков, Василев, Нинова и Сандов.

ГЕРБ неистово се нуждае да излезе от изолация и да се върне във властта. Признаването ѝ за дясна и антируска партия е идеална възможност за нея да е ключов партньор в една евроатлантическа коалиция, дори ако трябва да "жертва" Борисов. ПП пък може да лавира в центъра, търсейки подкрепа вляво и от президента и разчитайки (неясно априори докога) на "братството" с ДБ. Затова и двете сили, претенденти за победители на изборите, къде промислено, къде интуитивно дават заявка за демаркиране на червените линии около себе си. Защото когато невъзможното стане поне мислимо, половината път вече е изминат.

Автор Веселин Стойнев

Прочети цялата публикация