Разкази за руската окупация и военните престъпления

Местните започват да разказват своите истории за руската окупация и военните престъпления на рашистите:

- Аз съм доброволец. Но те искаха да помагам на хората от името на Русия. Дойдоха при мен и намериха бродиран шеврон на Въоръжените сили. Те не можеха да повярват, че едно обикновено украинско момиче толкова много обича родината си и армията, че държи шеврон у дома. Хвърлиха ме в затвора, държаха ме 3 седмици в мазето - биха ме, разпитваха ме, измъчваха ме с електрошок, късаха ми ноктите. Те казваха, че да обичаш Украйна е лошо, а Русия е тук завинаги.

- Тя беше учителка. руснаците се опитваха да я принудят да преподава в училище по тяхната програма. Тя отказа. И затова те я държаха две седмици и половина - биха я жестоко, измъчваха я - поливаха дрехите ѝ с вода, а след това пускаха ток... Късаха ѝ ноктите с клещи... Счупиха ѝ капачките на коленете…

- Дойдоха с готови списъци. Дойдоха при една позната за нейния съпруг. А той загина на Антонивския мост... Затова я принудиха да разкопае гроба, за да го докаже. Сложиха я на колене и започнаха да стрелят около нея... Дадоха ѝ 2 часа да направи акт за смърт на съпруга си. Не е успяла навреме - как я биха на гроба на мъжа й…

- Племенникът ми беше отведен в мазето, беше бит, измъчван, шокиран с електрошок…

- Непрекъснато довеждаха/отвеждаха някого в затвора. Много коли идваха от моргата, защото хората бяха измъчвани до смърт. Хората бяха бити, изтезавани, жените бяха изнасилвани. Далеч от затвора се чуваха нечовешки писъци... В близкия магазин поискаха да пуснат музика, за да не се чуват истерични писъци…

- Тези, които успяха да излязат живи от стаята за мъчения - се кръстеха и бързо бягаха...

- Търся моя приятел, който беше отвлечен още на 1 юни. Държаха го тук. руската пропаганда направи репортаж за него, че то е помагал на партизаните…

- Дойдох да намеря мой служител, инженер... Доведоха го тук... И мен ме взеха от вкъщи през нощта, заведоха ме в офиса ми - там ме биха, разпитваха, измъчваха. Разбиха офиса, каквото не можаха да отнесат, го счупиха... Изхвърлиха ме близо до къщата със заплахи, че пак ще дойдат…

- Докараха дядото само по гащи, с вързани ръце на гърба. Трудно слизаше от Камаза, крещяха му и после го удариха с приклад по главата…

- Видях от прозореца на апартамента, как довеждаха хора, как жестоко ги биха и измъчваха. През лятото беше голяма жега, отваряхме прозорците за проветряване и оттам се чуваха нечовешки писъци…

- Видях как изнасяха награбеното - перални, хладилници, телевизори, компютри, извадиха пейка от парка, откраднаха детско влакче…

И има хиляди такива истории!

Източник: Ігор Захаренко

Бесарабски фронт

Прочети цялата публикация