Михаил Шишкин: „МОИТЕ. Есета за руската литература“

  Какво му стана на света, създаден от кирилицата? Защо да има литература, щом тя не ни спаси нито от ГУЛАГ, нито от СВО? Бъдното боде художника. Черният квадрат на Малевич е видяното от него бъдеще. В него бяха Първата световна война, Гражданската, ГУЛАГ. Мисля, че не само аз сега виждам Русия като черен квадрат. Хванали са се да претрошат гръбнака на руската култура като преди сто години. Литературата в крайна сметка от всичко вади полза, дори от претрошен гръбнак. Без Колима нямаше да ги има „Колимски разкази". Литературата е безразлична към съдбата на писателите, за нея важат само текстовете. Докато има жив език, текстове ще се раждат. Но литературата за какво е? Михаил Шишкин   Откъс от есето  МОЯТ ПУШКИН Преведеният Пушкин ми е като откопана от археолога и извадена на показ статуя на бог. Останала е играта на линиите, релефът на мускулатурата, но го няма главното - трепета от божественото. Преводът е цедка. Рядкото преминава, гъстото остава. Но какво ли е това сакрално Пушкиново „гъсто", което руснаците вече близо двеста години се мъчат да споделят със света - и не могат? Невъзможното - превод на „Евгений Онегин" - бе сякаш по силите само на Набоков, но и той не смогна. Несполуката му пак беше за добро, защото днес светът има четири тома подробни коментари към всеки стих от романа. Западният читател има коментарите. Но няма Пушкин

Прочети цялата публикация