Кибуц Кфар Аза: Травмата на Израел от 7 октомври 2023

Ралф Левинсон оцелява в убежище, но всичките му съседи са избити от терористите на Хамас. Днес израелецът развежда посетители из празния кибуц и се опитва да преодолее травмата от 7 октомври 2023 година.

Ралф Левинсон приветства малка група посетители от Мичиган. Той е застанал в центъра на кибуца Кфар Аза – или по-скоро сред онова, което е останало от него. Някои сгради са изгорени, други са целите в следи от изстрели. Две години след терористичната атака на Хамас Кфар Аза е почти изцяло изоставен, разказва АРД.

"Тук вече няма нищо"

Левинсон е израснал в Намибия, преди 55 години идва да живее в кибуца в непосредствена близост до границата с ивицата Газа. С носталгия си спомня са хубавия предишен живот със съседите, който вече го няма. „От сто процента на нула. Тук вече няма нищо – нито магазин, нито клиника, нито автобус. Затова е много трудно да се живее тук. И деца вече няма.“

Скоро след терористичната атака на Хамас на 7 октомври 2023 година Левинсон започва да развежда групи от посетители из Кфар Аза. Обиколката до голяма степен прилича на посещение в призрачен град, обяснява германската обществена медия.

По вратите на полуразрушените къщи са изписани числа – това е броят на загиналите хора, които са били намерени след нападението на 7 октомври. Левинсон показва една от къщите, където е било избито цялото семейство.

Самият той имал голям късмет в деня на атаката. Терористите на Хамас избили съседите му, но неговата къща останала незасегната. Той успял да се скрие в убежището, където останал повече от ден заедно с жена си.

Страхът от завръщането

В момента 73-годишният мъж живее в кибуц, който се намира на 25 км от Кфар Аза. Завръщането винаги е болезнено. „Бях готов да се върна, но не и съпругата ми. Тук е много безлюдно. Има цели редици къщи, в които не живее никой. И постоянно си мислиш – и тук избиха хора, и тук също, ето там имаше изнасилване, а на онова място къщата беше отнесена от водата. Доста травмиращо е да се живее тук, а и постоянно се чуват експлозии – особено през нощта“, споделя Левинсон пред АРД.

Бомбардировките в ивицата Газа са постоянни

И по време на обиколката с групата от Мичиган постоянно се чуват бомбардировките от ивицата Газа, която е само на няколко километра от кибуца. Левинсон успокоява групата – няма от какво да се страхуват. Бомбардировките се извършват от израелската армия, обяснява той.

Ивицата Газа е обект на атаки вече от две години. Районът, в който преди живееха два милиона палестинци, е до голяма степен в развалини. Десетки хиляди са убити, стотици хиляди са напуснали родните си домове.

"Това е много брутална култура"

Левинсон не изпитва твърде голямо състрадание към палестинските си съседи – твърде травматичен е споменът от случилото се на 7 октомври преди две години.

„Изпитвам известно съчувствие“, отбелязва той пред АРД. Но не бива да се забравя, че по време на терористичното нападение нямаше никой, който да каже – оставете хората на мира. „Те биеха, удряха, плюеха заложниците, а местното палестинско население изобщо не направи никакъв опит за освобождаване на заложниците – нито един. Това е изключително брутална култура“, казва той.

Обиколката продължава с преминаването през улица, където са живели предимно млади хора. Почти всички къщи са разрушени. На това място са били убити над 60 жители на кибуца, други са били отвлечени.

"Невероятно е, че едни хора са в състояние да причинят това на други"

Една от жените в групата е в Израел за първи път. Обиколката с Левинсон из кибуца я разтърсва, тя се изпълва с размисли. „Ужасно е, че толкова млади хора са изгубили живота си тук. Невероятно е, че хора са в състояние да сторят такова нещо на други.“

Чрез обиколките, които организира в кибуца, Ралф Левинсон се опитва да преодолее собствената си травма. Все още остава открит въпросът как ще се развие кибуцът в бъдеще, какво ще се случи с Кфар Аза. „Някои хора искат да сложат паметници пред всички жилища, в които е имало жертви, други казват – не искаме паметници, не искаме да живеем на гробище. Всичко е много сложно и много емоционално.“

Прочети цялата публикация