Да бъдеш Армани

„Да бъдеш Армани“ (Колибри) разкрива историята на един плах младеж, напуснал провинцията, за да покори световните модни подиуми с брилянтната си интуиция, последователност и непримиримост. Армани революционизира италианския стил, вдъхвайки му строгост и загадка.
Рената Моло е сред най-видните модни журналисти на Италия през деветдесетте. Известна със своята изтънченост, интелигентност и прямота, тя работи като стилист и фрийлансър за най-престижните печатни издания. Тя е автор и на единствената биография на Джорджо Армани, щедро документирана със спомени на сътрудници и роднини, както и с негови лични свидетелства. Следва откъс от книгата в превод на Надежда Иванова

„Всичко в залата е готово – светлините, фотографите, зрителите са седнали. Дефилето трябва да започне, но дрехите ги няма: това е моят повтарящ се кошмар“, споделя Джорджо Армани, пропуквайки нашата представа за неговото съвършенство и за твърдата му като гранит увереност. Представата, според която изглежда непобедим, имунизиран дори срещу най-лекото съмнение и най-мимолетното колебание. Всъщност точно отношението му към реда, към контрола е основното в неговия живот, посветен изцяло на работата. Армани има две души: едната, по-ефирна и потайна, е почти неизразена, а другата – тази, на която рядко изневерява и която го води напред – наподобява монашеско призвание и е причината да казва: „Необходимо е да започна от нищото, за да създавам посредством чувствата, да мисля за своята мода, носеща в себе си духа на модерното и съвременното. Представям си линия, оставена свободна – без рамка, която да определя границите й“. И наистина всичко край него вдъхва дълбоко спокойствие. „Това е животът ми, онова, което е около мен, не е аскетично, а изчистено и семпло и аз градя върху него.“ Тонът му е спокоен, омекотен от неговото „р“ и отворено произнасяните гласни, които придават обем на начина му на изразяване, като че ли мисълта му не бърза за никъде. Това е в рязък контраст с твърдия му поглед – светъл, син и властен. Характерно за него е, че гледа събеседника си право в очите, карайки го да се чувства в центъра на вниманието. Всъщност – с точността на хирург - той преценява докъде да отстъпи и непрестанно е готов да се отдръпне, все едно му се налага да води борба с природата си, по-отстъпчива и щедра, отколкото би желал да признае. Възможно е да му се изплъзне нещо, едва доловим жест, позволяващ да забележиш изблик на мекота, който той гледа бързо да потисне, ставайки отново перфектен, уравновесен и привидно неуязвим. Усеща се обаче един противоположен импулс, едно неосъществено желание да може да се довери, да се забавлява и да се отпусне, да спре да се защитава. Привилегия, споделяна с малцина, тази негова страна се проявява рядко, но напира да излезе от сянката и да опровергае всичко, написано за тъгата и меланхолията на Джорджо Армани, който всъщност е така слабо познат.
Впрочем неговата благословена двойственост вече е показала брилянтни резултати в хода на бляскавата му кариера, както твърди самият той, когато разказва за прехода си от чист творец към предприемач: „Наложи ми се да си създам втора, различна природа. Интуитивно се научих как да разговарям с адвокатите, да казвам едно, а да мисля друго. Раздвоявам се: творя, после се превъплъщавам в другото си Аз, което съди за колекцията от търговска гледна точка. Влизам в противоречие със самия себе си: в смисъл, че ми се налага това, което съм обичал до предишния ден като стилист, на следващия, с цялата информация, с всички сметки в ръка, да не мога да си позволя да обичам повече“. Сложна личност, събуждаща интерес, защото е потайна.
Надхвърлил седемдесетте, със сухо и неуморимо тяло, той казва, ...

Прочети цялата публикация