Джордж Буш-младши - президентът, “маринован в нефт”

Оливър Стоун. Снимка: от тв екрана

Изборите през 2000 година са най-скандалните в историята на Съединените щати. Джордж Буш побеждава Джон Маккейн в оспорваните първични избори на републиканците и това предопределя тактиката, която ще използва срещу Гор. Буш захвърля „състрадателния консерватизъм”, на който уж е привърженик, и яростно атакува Маккейн. Протяга ръка към неоконфедеративистите и сегрегационистите и дори изнася реч в университета „Боб Джоунс”, където ръководството е забранило любовните връзки между бели и чернокожи студенти.

Най-отблъскващата част от кампанията е дело на Карл Роув и тя лепва на Маккейн етикета „хомосексуалист”, като в същото време го упреква, че има незаконна чернокожа дъщеря, а съпругата му Синди е наркоманка. Маккейн отговаря: „Политическата тактика за очерняне на противника не отговаря на нашите ценности. Тези, които прибягват до подобни практики в името на религията, Републиканската партия или Америка, позорят вярата ни, партията и отечеството”. Маккейн е прав, но тази тактика дава резултати и Републиканската партия прави остър завой надясно.

За вицепрезидент Буш избира Дик Чейни, който по една случайност е начело на комисията за избор на кандидатите на републиканците. Републиканците се надяват, че Чейни, ветеран от няколко правителства и с шест мандата в Конгреса, ще придаде тежест на лековатия, неопитен бивш губернатор на Тексас. По време на кратката си кариера като директор на „Халибъртън” Чейни е натрупал цяло богатство и през 2000 година се оттегля от поста с прощален пакет на стойност 34 милиона долара.

През 1998 година той слива „Халибъртън” с „Дресър индъстрис”, като по този начин създава най-голямата компания за обслужване на нефтени сонди в света. „Халибъртън” е и сред най-големите играчи в областта на военната индустрия чрез дъщерната си фирма „Браун & Руут”. От Демократическата партия се кандидатират вицепрезидентът Ал Гор и сенатор Джо Либерман. Надпреварата се усложнява от участието на реформатора Ралф Нейдър и консерватора Пат Бюканън.

Социологическите проучвания вещаят тежък двубой. Съветниците на Буш се опасяват, че той може да спечели повече гласове, но да не получи мнозинство в избирателната колегия и затова се подготвят за организиране на протести, че Гор използва отживялата институция на избирателната колегия, за да отклони волята на народа.

Изборите наистина са много оспорвани. На национално равнище Гор получава 544 хиляди гласа повече. Ако спечели във Флорида, той ще си осигури победа и в избирателната колегия. Мнозинството от гласоподавателите във Флорида подкрепят кандидата на Демократическата партия, но заради сложните бюлетини голяма част от възрастните евреи в Уест Палм бийч отбелязват името на Бюканън, който на всичкото отгоре е обвиняван в антисемитизъм. Заради старите машини в бедните, преобладаващо гласуващи за демократите, избирателни райони администрацията обявява 180 хиляди бюлетини за невалидни, защото в тях или не е посочен ясно избраният кандидат, или са посочени двама.

Най-тревожен е фактът, че десетки хиляди афроамериканци, привърженици на Гор, са заличени от избирателните списъци и са лишени от право да гласуват. Това е дело на доминираните от републиканците избирателни комисии, които следват указанията на председателката на кампанията на Буш във Флорида Катрин Харис. Над 10% от афроамериканците не са допуснати до урните, а лишените от право на глас бели, които по принцип подкрепят републиканците, са едва 2%. В крайна сметка Буш получава по-малко от 1000 гласа повече от общо 6 милиона бюлетини. Ако се докаже, че тези резултати са валидни, Буш ще спечели изборите с 271 срещу 266 гласа в избирателната колегия.

Гор не е в благоприятна позиция. Губернатор на Флорида е по-малкият брат на Буш - Джеб. Начело на избирателната комисия е републиканката Харис. При частичното повторно броене първоначалната преднина на Буш намалява с 600 гласа. Уплашен, че пълното повторно ...

Прочети цялата публикация