Тодор Живков

Отбелязваме 36 години от началото на демократичния преход у нас

10 ноември 1989 г. е повратна точка в българската история. На тази дата преди 36 г. тоталитарният лидер…

Burgasinfo.com (преди 7 месеца)

От Тодор Живков до днес: Преходът, който още не е свършил

Днешната дата, 10 ноември, е натоварена с историческа тежест. Това не е просто страница в календара, а символ…

Frognews.bg (преди 7 месеца)

Сиромахов: Тодор Живков беше светец, мъдър държавник и покровител на изкуствата

Преди 10 ноември 1989 година българите бяхме 25 милиона. Всяко семейство живееше в осемстаен апартамент с…

Struma.com (преди 7 месеца)

Краят на една епоха: Отбелязваме 36 години от падането на Комунизма

През 1989 г. Тодор Живков беше отстранен от поста генерален секретар на БКП

Nova.bg (преди 7 месеца)

36 години от края на социализма и началото на демокрацията в България

Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 година. Денят се приема като начало на политическите промени…

Bnr.bg (преди 7 месеца)

Бимбалов: Хора, създадени от ДС, преподават на новите поколения

От социализъм 36 години по-късно влизаме в период на социнизъм. Това, което не се случи в България, беше…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Внучката на Тодор Живков става на 60 години

Евгения Живкова се занимава с бизнес, но е позната на народа като внучката на Първия Евгения Живкова е…

Struma.com (преди 7 месеца)

Евгения Живкова на 60 г. - стил, традиция и ново начало

Днес, 7 ноември, рожден ден празнува Евгения Живкова – едно от най-разпознаваемите имена в българската мода и обществен…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Стефан Антонов: България влиза в дългова спирала - рекордни заеми за 68 млрд. и фискален резерв на минимума

След като тази година държавата изтегли 8.9 милиарда евро нови заеми, за догодина планира да изтегли 10.5 милиарда,…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Разследването приключи: Ясна е причината за смъртта на Тодор Славков

Разследването за смъртта на Тодор Славков, внук на Тодор Живков, е приключило окончателно. От полицията в Стара Загора…

Fakti.bg (преди 7 месеца)

Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец

Градът е родно място на Тодор Живков – дългогодишен държавен и партиен лидер на България

Vesti.bg (преди 7 месеца)

Защо един 25-годишен французин изследва живота на Тодор Живков

Как една случайна реплика в автобус вдъхнови дипломна работа в престижен парижки институт

Nova.bg (преди 7 месеца)

Божидар Божанов: Настояваме да бъдат възстановени отнетите журналистически акредитации в парламента

Няма информация защо парламентарни репортери са останали без акредитации за достъп до сградата на Народното събрание. Това…

Cross.bg (преди 7 месеца)

Борис Димовски 100 години след рождението му

Борис Димовски ще бъде почетен с изложба и кинопремиера по случай 100-годишнината от рождението му на 20 октомври,…

Ploshtadslaveikov.com (преди 7 месеца)

Шкумбата пред NOVA: Тодор Живков ме спаси, а днешните политици нямат чувство за хумор

Един от бащите на one-man show-то в България за сатирата преди и сега, за срещите си с Първия…

Nova.bg (преди 8 месеца)

Ясен е съдията на ЦСКА - Лудогорец

Драгомир Драганов ще ръководи дербито от 11-ия кръг на efbet Лига между ЦСКА и Лудогорец тази неделя от…

Fakti.bg (преди 8 месеца)

Костадин Филипов: Eзикови игри по никое време

И такова чудо не бях виждал – да върви напред Гоце Делчев в чудесното изпълнение на Димитър Буйнозов…

Fakti.bg (преди 8 месеца)

Жени Живкова проговори за трагедията със смъртта на Тодор Славков

Жени Живкова разкри шокиращи детайли за смъртта на брат си Тодор Славков. Очевидци разказват, че Жени Живкова преживява…

Fakti.bg (преди 8 месеца)

Спомен за режисьора Михаил Хаджимишев, който посвети живота си на българската опера

Михаил Хаджимишев / 1914 – 1987 / бе сред водещите режисьори у нас от 50-те до края на…

Fakti.bg (преди 8 месеца)

Драгомир Драганов ще бъде главен съдия на дербито Локомотив (София) – Левски

Столичният сблъсък между Локомотив (София) и Левски ще бъде поверен на опитния рефер Драгомир Драганов, който ще ръководи…

Fakti.bg (преди 9 месеца)

←
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
→
Last »

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.