Тодор Живков

Румен Овчаров може да оправи икономиката на Запада, но не го канят. Затова иска да оправи нас - по руски

Слушам по БНР във вторник по обед Румен Овчаров и у мен възниква съмнение, че машината на времето,…

Frognews.bg (20.12.2022)

Бай Тошо и Хачо в Семейна щръклица

Семейна щръклица е името на новогодишната програма, с която БНТ ще покаже с намигване българския преход през годините.…

Slava.bg (14.12.2022)

За "Ролексо" и "кифлите": Защо в България се говори така вулгарно

Тодор Живков говореше ужасен български. О, стига с тоя Тодор Живков! – веднага ще откликне отегченият читател. Е,…

Fakti.bg (11.12.2022)

Митничар с прякор влиза в МРРБ като зам.-министър

Ново назначение в Министерството на регионалното развитие и благоустройството става факт със заповед на служебния премиер Гълъб Донев.…

Frognews.bg (07.12.2022)

Софка се снима между Бай Тошо и Главния

Софи Маринова взриви социалните мрежи с абстрактна публикация. Родната попфолк икона публикува снимка, на която пуши цигара, а…

Slava.bg (21.11.2022)

Петър Бояджиев: Криво ми е, че когато БСП бяха на калъп, ПП се държеше с тях цивилизовано

Видяхте ли какво ги интересува БСП, ГЕРБ и ДПС, трите производни на БКП. Цщла нощ в тъмна доба…

Frognews.bg (17.11.2022)

103-годишна жена от Варна продава перални

Вече е на 103 години, но още работи като дистрибутор на перални. Най-възрастната варненка - Евдокия Чочева, има…

Fakti.bg (16.11.2022)

Надраскаха "Кренвиршът"

Луксозна мотриса на БДЖ от времето на Тодор Живков е била масивно надраскана от графитаджии. Случаят е от…

Burgas24.bg (14.11.2022)

Искрено и лично: Митьо Пищова сподели каква смърт му е предрекла Ванга (ВИДЕО)

С какво си уплътнява времето култовият великотърновец Митьо Пищова? Бохемът Димитър Маринов се е отдал на почивка и…

Fakti.bg (13.11.2022)

Тодор Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на прехода. И с края на Живков. Но…

Dwnewsgngmhlplxy6o2twtfgjnrnjxbegbwqx6wnotdhkzt562tszfid.onion (10.11.2022)

Борисов предложи кабинет с мандата на "Български възход", а за министри - шефовете на парламентарни комисии

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов оцени като най-големи шансовете за съставяне на кабинет с мандата на най-малката парламентарна…

Mediapool.bg (10.11.2022)

33 години от падането на авторитарния режим на Тодор Живков

Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, наричан по-точно Десетоноемврийски пленум, е заседание от 10 ноември 1989 г., на…

Ruse24.bg (10.11.2022)

33 години от падането на авторитарния режим на Тодор Живков

Burgas24.bg (10.11.2022)

33 г. от свалянето на Тодор Живков

На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията…

Cross.bg (10.11.2022)

Какъв беше животът преди 10 ноември 1989 г.?

Навършват се 31 години от началото на демократичните промени в България. На 10 ноември 1989 г. пленумът на…

Fakti.bg (10.11.2022)

33 години от началото на демокрацията, която все още чакаме

ЗЗ години от началото на демокрацията. Датата 10 ноември е паметна. На свое заседание през 1989 г. Централният…

Frognews.bg (10.11.2022)

Помните ли какво се случи на 9 ноември 1989 г. и защо България нищо не разбра?

Какво си спомняте от 9-ти ноември 1989 г.? Поколението на днешните 50-годишни добре си спомнят вечерта на 10-ти…

Frognews.bg (09.11.2022)

Истината за 10-и ноември 33 г. по-късно или как изиграха Тодор Живков

Когато се събужда на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков очаква прекрасен край на седмицата: петък, 10.11, е…

19min.bg (09.11.2022)

Какво преживях в България през 1974. Из спомените на един германски дипломат.

В края на 1973 година в българо-германските отношения настъпи нова ера. На 12 декември бяха установени дипломатически отношения…

Fakti.bg (03.11.2022)

За Антон Дончев, тефтерчето с първите записки за „Време разделно“ и едно писмо до Тодор Живков

Антон Дончев почина днес на 92 г. В негова памет публикуваме очерка за него от журналистката Ива Йолова…

Ploshtadslaveikov.com (20.10.2022)

Автобиография на Тодор Живков

Ранен живот и образование

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова.

От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.

Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.

През 1929 г. става член на Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.

От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.

На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още не е влязъл в София.

Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.

Тодор Живков на посещение в ГДР, 1963 г.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав.

През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).

Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава.

На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.

Държавни постове след 9 септември 1944 г.

От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС).

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров.

Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ (фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

След Десетоноемврийския пленум на ЦК на БКП

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с домашен арест.

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.