Към пълна девангелизация

Почвам вече да се дразня на „вангелизирането“ на българското публично пространство (да не се бърка с „евангелизирането“), тоест на вездесъщото присъствие на „пророчествата“ на Ванга и използването им като дребни пари за големи политически нужди. Ту протестирала срещу НАТО, ту казала добра дума за Евразийския съюз и Русия, ту предрекла появяването на Бареков...

Уж войнстващият атеистичен комунистически режим беше уредил хранилка във властта на личната врачка (Ванга) на  принцесата Людмила Живкова, която работи като „феномен“ (официално научен сътрудник), към специално създадения за нея „научен“ институт по сугестология.

Около принцесата Живкова и Ванга се създаде цяла секта от хрантутници, които дори минаваха за нещо като „официални дисиденти“. Тази секта и до днес е силно представена в българската култура и се опитва да диктува културната политика в България. „Храмовете“ на сектата ще ги познаете по Рьорих, по стенописите на Светлин Русев, по „тракологията“ и по крайно благото отношение към принцесата Живкова и към „пророчицата“ Ванга.

Мине, не мине време, и току изригне нещо, свързано с някое ново сектантско откровение – я нова изложба, я конференцийка, я откриване на някакви мистични нови „документи“, които ще ни донесат „истинска духовност“. „Истинска духовност“ разбирано като връщането на същите тези хора към държавната хранилка и зомбирането на цялото българско население с „пророчества“, „прозрения“ и псевдо ценности.

картинка от тук

Надявам се да попълня някои празноти в колективната памет, като цитирам едно изследване на Михаил Груев – „Людмила Живкова – Пътят към Агни йога“ (2006г.):

След завършването на Университета през 1966 г. научната, политическа и обществена кариера на дъщерята на всесилния първи партиен и държавен ръководител тръгва много бързо. Същата година тя е назначена в Института по балканистика на БАН, а на следващата 1967 г. тя е приета за член на БКП. Важно значение в нейния живот, а вероятно и за тласването й в друга духовна орбита, има вторият й брак през 1968 г. с инж. Иван Славков, придобил по-късно популярност с псевдонима “Батето”. В споменатия вече очерк Левчев твърди, че именно тогава Живкова започва да се увлича в мечтания “за нещо по-висше”. “Проблемите на синтеза – пише иносказателно той – занимаваха активно и в различни аспекти мисълта на Людмила Живкова. Като се започне със синтеза на изкуствата и техните нови задачи, особено в урбанистиката, и се стигне до глобалните проблеми за необходимостта от нова, по-висша и по-ефективна интеграция на културата с целокупния живот на обществото.”. Имено споменатият от него “синтез на изкуството”, разбиран в окултното учение на Рьорих като производно на “фини енергии” представлява свързващото звено в триадата “единство, творчество, красота”, заемаща ключово място в него.В този период около Живкова започва да се обособява своеобразен приятелски кръг, известен още като “петъчният кръг”, поради събирането му в дома на семейството през този ден от седмицата. Н. Генчев описва в спомените си тези сбирки така: “Вторият салон [в къщата на Живкови на ул. Оборище” – б.а.] се “въртеше” от Людмила, която всички тук наричаха Мила. Тя събираше хората на бъдещето, млади поети, художници и учени, “либерали”, които Живков възнамеряваше да направи свои мекерета.  Постоянното присъствие на този кръг бяха Фол, Левчев,  художникът Минеков, журналистът Павел Писарев. Понякога тук се подвизаваше и Венелин Коцев. Младият Т. Рибаров изпълняваше в този кръг специална задача, несвързана пряко с разговорите.” . Към упоменатите по-горе приближени Левчев добавя и Георги Джагаров, Николай Гяуров, Светлин Русев, Вера Ганчева. Днес е трудно да бъде преценено каква част от този кръг и в каква степен действително е повлияна от езотеричните търсения на Живкова, и дали присъствието на тези хора в него е продиктувано единствено от стремежа им към бърза кариера. Безспорно е обаче, че той изиграва ролята на своеобразен “инкубатор” на третата генерация на комунистическия елит в България в годините след Втората световна война.Изключение от тази група приближени представлява генерационно по-възрастният Богомил Райнов, който, както вече стана дума, посвещава Живкова в “Жива Етика” и по тази причина в йерархията на “Учението” се намира по-високо от “патронката” на споменатия кръг. За тази му позиция спомага и неговата сдържаност и неособена общителност с останалите негови членове, както и незаинтересоваността му към държавни и партийни служби. За начина обаче, по който и двамата успяват да запазят своята принадлежност към “Учението” в тайна, свидетелства в своята мемоарна книга офицерът от УБО Димитър Мурджев. Той твърди, че много вечери и до късно е чакал пред къщата на писателя поверената му за охрана председателка на Комитета за изкуство и култура (по-нататък КИК). Едва през 1991 г. обаче, когато Райнов публикува своята книга “Тайното учение”, заедно с откровението за съпричастността му към него, Мурджев свързва нейните загадъчни срещи със своя “гуру”.  Сред своя “петъчен кръг”, както и в обществото като цяло, Живкова се легитимира като “историк”. Това е и причината около нея първоначално да гравитират твърде много историци, от които до края близък остава единствено проф. А. Фол. ......Другата фаза по пътя на Живкова към “Учението” представлява нейният интерес към феномена “Ванга”, прераснал в близка дружба между двете жени, продължила чак до смъртта й. В своя очерк, озаглавен “Людмила и Ванга”, писателят Валентин Сидоров се спира подробно на тези отношения, поради което тук фактите няма да бъдат преповтаряни. Авторът обаче се запознава с Живкова, а покрай нея и с Ванга, доста късно – две години преди смъртта на първата, поради което мотивите и началото на силната емоционална връзка между двете жени не са известни. Внасянето на повече яснота около тези обстоятелства е важно не само с оглед уплътняване историко-биографичния анализ на личността и делото на Л. Живкова, но и за проследяването на постепенната еволюция, в смисъл на “омекване”, в отношението на режима към религиозната визионерка, а и към подобен тип феномени въобще. Ако в първите години след преврата от 9.9.1944 г. “ходенето” при Ванга е препятствано и нейното пророкуване – заклеймявано, то от средата на 60-те години се взема решение дейността й по някакъв начин да бъде “канализирана”. Организиращата роля се възлага на петричкия ОбНС, който въвежда т. нар. “платени консултации” с предварително записване, които започват да носят през годините все по-големи приходи на общината. Важен момент в промяната на отношението на режима към феномена “Ванга” отбелязва създаването на  Института по сугестология през 1966 г., ръководен от д-р Георги Лозанов. А както отбелязва изследователката на този тип религиозно визионерство Г. Вълчинова, чрез него “петричката врачка” се превръща едновременно в субект и обект на научно изследване. Според нея, най интензивни изследвания над и със съдействието на пророчицата се водят в периода 1967 – 1974 г. Проследявайки хода на изследванията, Вълчинова обобщава, че в резултат на тях се стига до съществена промяна в доминиращия до този момент дискурс за Ванга. “Промяната е в две насоки: – пише тя – от една страна консултацията при Ванга се облича в медицинска форма… От друга страна, поставя се началото на модернизираната визия за пара-психологичния “феномен”, която ще бъде напълно развита към края на 80-те години.”. Именно когато “петричката врачка” по парадоксален начин се свързва с науката чрез Института по сугестология, Л. Живкова е силно заинтригувана от нейните способности. Мнозинството автори, засягащи духовната връзка между двете, я характеризират като дълбоко лична и емоционална. Както свидетелства В. Сидоров, неговите срещи с пророчицата стават в дома на Живкова, където тя е чест гост. Посредник в контактите между двете е  племенницата на Ванга и неин пръв биограф – Красимира Стоянова, назначена на дребна длъжност в КИК. И след посвещаването си на “Жива Етика”, чак до края на живота си, Живкова остава близка с Ванга, виждайки в нея сродна душа. Впрочем самата пророчица не различава това учение от “Бялото братство”, както обобщаващо тя го нарича, и няма ясна представа за неговата идеология. Тук опираме до един основен проблем, когато говорим за феномена “Ванга” и за неговото влияние върху събеседниците. Става дума за обстоятелството, че именно околните, на които пророчицата говори, възприемат и интерпретират казаното от нея различно, съобразно собствените им представи и възприятия, без да е сигурно, че самата ясновидка го вижда точно по този начин. Ето как обобщава Вълчинова: “Като правило идентификациите на такива духовни образи зависят от крехкия баланс между личната култура на визионера, груповата (етнонационалната) култура и по-широки обществени нагласи, в които участват много различни и променливи съставки.”. С други думи в много от случаите анонимните, безплътни и огнени видения на пророчицата са интерпретирани от нейните събеседници по начин, който на тях самите изглежда убедителен. В случая с Живкова това е от особено значение, тъй като нейната обсесия към окултното - в широкия смисъл на думата – обяснение на фактите и явленията предразполага към идентификации в посока на виденията на Ванга. Именно това е и причината за духовното сродство между двете.
Тъй че, предлагам, вече да приключваме с „духовното наследство“ на династията Живкови и да вървим към пълна девангелизация.

Прочети цялата публикация