Божидар Димитров: Днес аз съм Доган. Днес аз съм Пеевски

“Днес аз съм Доган. Днес аз съм Пеевски“, прогласи шефът на Националния исторически музей (НИМ) и бивш министър на ГЕРБ Божидар Димитров по повод решението на Турция да забрани присъствието на своя територия на Ахмед Доган и Делян Пеевски. Публикуваме цялата статия на проф. Димитров, написана специално за близкия до Пеевски сайт “Епицентър": “Забраната да се влиза в друга страна на господата Доган и Пеевски под предлог, че единият с приказки, а другия чрез медиите си са заемали антитурски позиции, е  груба намеса във вътрешните работи на България. Позициите на въпросните господа не е антитурска, а против политиките на г-н Ердоган срещу която са повече от половината турски граждани. И на тях ли г-н Ердоган ще тури черен печат на паспортите да не пътуват да речем до България? За сега само ги арестува като главния редактор на в-к “Заман”, да речем. Но в случая с Доган и Пеевски нещата стоят по-различно. Те са български, а не турски граждани. От 1878 и от 1908 България вече не е вилает и васално княжество на Османската империя. Българските граждани не могат да бъдат държани под отговорност за антиердогановски (а не антитурски) изявления.  По силата на тази ердоганова логика трябва да се забрани да влизат в Турция не само на Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки, но и на Барак Обама и Джон Кери. Тези двамата преди два дни заявиха, че кюрдските организации в Сирия и Ирак не са терористични, че ефективно се борят с “Ислямска държава” и че ще могат да разчитат на всестранна подкрепа на САЩ.  А Ердоган (това е публична тайна), който е основният спонсор на "Ислямска държава" с пари, бойци и оръжия,  побесня, но поне за сега не им е ударил черен печат. А това, което САЩ правят е много по-лошо за Ердоган, отколкото това, което свърши Доган, който само ликвидира политически един агент на влияние. Да си говорим откровено. Работите на г-н Ердоган не вървят добре. Войските му в Сирия и Ирак са под ударите на руската и американската авиация и скоро ще спечелят поне в Сирия купата на Съветската (пардон руската) армия. В страната на изток от Диарбекир се води война с партизанската армия на местните кюрди (25 млн души). Мощна гражданска опозиция на младите европейски настроени турци може във всеки един момент да залее отново улиците на големите турски градове. А от САЩ проповедника Гюлен може да повтори акцията на Аятолах Хомейни в Иран преди години. Нормално е да си нарушим сериозно психическото равновесие и да смятаме, че живеем в епохата на султан Абдул Азис, особено ако си президент на Турция. Но майната му на Ердоган. Да се лекува. Въпросът е какво правим ние българите. В такива моменти трябва да се обединим. Каквито е резерви да има част от нашето общество към господата Доган и Пеевски (някои от тях може би основателни), в случая трябва да признаем, че те действуваха като български патриоти – ликвидираха един анкарски агент на влияние и не позволиха Ердоган да си купи една българска партия. Не може и не бива един чужд президент да определя кой български гражданин е лош и кой не. Ние сами ще определим това и ако са лоши, само ние имаме право да ги обесим. Затова днес аз съм Доган.  Днес аз съм Пеевски. Знам какви “благословии” ще получа в следващите часове от всички видове тролове, хейтъри или граждани с мъчещи ги стомашни киселини. Затова искам да разкажа накрая една история. Малко преди Илинденското въстание командир на 1-ви или 6-ти полк в София бил полковник Янков. Той крадял всеки ден по две манлихери, скривал ги под седалката на служебния файтон и ги складирал в мазето си. Когато ставали сто четници от ВМОРО, ги отнасяли в Македония. Турското разузнаване се добрало до тази дейност и султанът поискал от Фердинанд да прекрати дейността на Янков и да го уволни от армията. Фердинанд писал остро писмо до Янков, че ще го съди за кражба на държавно имущество и че “ще му хвръкнат пагоните”. Янков отговорил: “Ваше Величество, в мазето действително събирам пушки, но това са пленени от четниците турски маузери (турската армия била въоръжена с маузери, а българската с манлихери б.а.). Аз само ги репарирам с мои средства и ги връщам на четниците. Цялата тази работа я върша, не за да спечеля нещо, а да заблести на Вашата корона до бисерите на Тракия и Мизия и бисера на Македония. И не ме плашете с това, че пагоните ми ще хвръкнат, щото не се знае кое ще хвръкне първо – моите пагони или Вашата корона”. Вбесеният Фердинад изпратил ревизионна военна комисия с председател полковник смъртно мразещ Янков. Като млади офицери Янков, напет красавец се забавлявал да отмъква гаджетата на свития и непохватен полковник. В описа на намереното имущество, подписан от полковника враг на Янков, имало … 102 пушки маузер. А всички до една били манлихери. После полковникът разправял: “Аз Янков, ако го видя сам вечер на някоя тъмна улица, ще го гръмна в гърба, без да му мисля. Но щом става дума за това Македония да става българска, аз подкрепям Янков!”

Прочети цялата публикация