12 най-тежки терористични пропуска, грешки и недоразумения на Белгия

Терористичните атаки на летището и метрото в Брюксел и последвалите събития показват дългогодишните недостатъци и грешни стъпки на Белгия в работата по справянето с местната терористична заплаха, коментира Politico.eu. Според изданието първата грешка на Белгия е, че не е реагирала на предупрежденията от Турция. Още през юни 2015 година Анкара е уведомила белгийските власти, че е спряла на сирийската граница Ибрахим Ел Бакрауи, който се самовзриви при атаките миналата седмица. Турските власти са решили, че той е "чуждестранен терорист" и е бил депортиран в Холандия, откъдето по-късно се е върнал в Брюксел. По това време Ибрахим Ел Бакрауи е имал забрана да напуска страната (бел.ред - заради присъда за стрелба по полицаи, които се опитвали да го заловят след обир в Брюксел през 2010), но местните власти дори не са разбрали кога е заминал за Сирия. Белгийският вътрешен министър Ян Ямбон обясни пред парламента, че властите не са предприели действия след турското предупреждение, тъй като то дошло шест дни след депортацията на Ибрахим Ел Бакрауи. Ямбон призна, че някой е бил "небрежен", но отказа да приеме случая като цялостен провал на системата. Един от парижките атентатори Брахим Абдеслам също е бил задържан в Турция по подозрение, че се опитва да стигне Сирия. След завръщането му в Белгия не е бил проследен от местните служби. Втората грешка на Белгия са твърде малкото ресурси за проследяване на чуждестранни бойци. Властите са знаели, че много белгийски граждани пътуват за Сирия, за да се присъединят към ИСИС, но не са осъществявали ефективен мониторинг след завръщането им. Белгийската служба за гражданска сигурност е разполагала само с 600 служители, за да наблюдават 900 лица, представляващи интерес, много от тях потенциални джихадисти, които са пътували към Сирия и Ирак. През февруари е имало 117 белгийци, които са се завърнали в страната след обучение в Сирия, които изисквали 24-часово наблюдение. Според експерти проследяването само на един от тях изисква между 10 и 20 агенти. Сериозна грешка е и законовата забрана за обиски на домове между 21 часа и 5 сутринта. Полицията не е успяла да претърси къща в арабския квартал Моленбек, в която е имало подозрения, че се крие Салах Абдеслам след атентатите в Париж. Друга грешка е несподелянето на разузнавателна информация. Полицията в белгийския град Мехелен е имала информация за адреса, на който се укрива Салах Абдеслам, три месеца преди ареста му, но тази информация не била вкарана в националната антитерористична информационна система. Освен това белгийските служби нямат информация и за незаконните оръжия на територията на страната. За грешка е определен и разпитът на Абдеслам, който не бил питан за непосредствени заплахи. След арестуването му на 18 март Абдеслам бил разпитван един час по въпроси, свързани основно с атаките в Париж. Въпреки че били открити детонатори и оръжия, разследващите разпитали набързо Абдеслам, който се възстановявал след операция, тъй като бил прострелян при задържането му. Източник от силите за сигурност казал за изданието, че Абдеслам изглеждал много уморен, тъй като бил опериран на предишния ден. Само три дни по-късно са се случили терористичните атаки в Брюксел. Друга грешка е, че метрото е продължило да работи след атаката на летището. Седмата грешка, която Politico, посочва е погрешният задържан – журналистът Фейсал Шефу. Той бе арестуван миналата седмица, като се смяташе, че е замесен в атаките, но впоследствие бе освободен. След атаките местните власти са объркали и информацията за заподозрените терористи. Първоначално те са съобщили, че братята Бакрауи са познати на полицията, но не са свързани с тероризма. На следващия ден обаче са излезли с противоположната информация и са съобщили, че е имало европейска заповед за арест на Халид Ел Бакрауи заради подозрения, че е участвал в парижките атаки. Друг основен пропуск е ограниченото видео наблюдение в Брюксел. Знаело се е, че Абдеслам е в Брюксел, но заради липсата на видео наблюдение, намирането му е било по трудно отколкото това би било в Лондон или Париж, коментира източник от западно разузнаване. Десетият пропуск е бъркотията около границата. На сутринта след атентатите в Париж френската полиция е спря кола, в която е пътувал Салах Абдеслам, близо до границата с Белгия за проверка документите. Името му обаче не излязло в тяхната база данни. Белгийските власти са предали неговите данни на френските само 15 минути по-късно. Граничните служби на Белгия бяха критикувани от други европейски правителства за "дефицит" на граничен режим. Службите за сигурност на страните от ЕС поискаха Белгия да оправи своите "широко отворени" граници, които не позволяват проучвания на хора и багаж за полети до и от Алжир, Тунис и Турция. Недостатъците в обмена на информация между европейските страни е проблем в продължение на години. Сериозен пропуск е и липсата на финансиране за полицията. Полицията в Моленбек е най-слабо финансирана в сравнение с другите райони в Брюксел. Властите признават, че има недостиг на полицейски кадри в столицата, където охраната на европейските институции и на големи събития изисква много ресурси. 12-ят пропуск са игнорираните от кметовете на Моленбек предупреждения. 20-години Моленбек се е управлявал от социалиста Филип Моро, който окуражавал имиграцията в района и пред погледа му радикалното салафистко учение се е разпространило все повече чрез джамиите. Месец преди атентатите в Париж наследникът му Франсоа Шепман получил от белгийските служби списък с 80 предполагаеми ислямисти, които живеят в Моленбек. По-късно кметът коментирал пред "Ню Йорк таймс", че не било негова работа да следи възможни терористи, а на федералната полиция.

Прочети цялата публикация