Концертът „БонБониера” – потапяне в музиката на „Бон-Бон”

Преди две десетилетия в България се появи вокална група „Бон-Бон” – усмихнати, гласовити и много артистични деца, които веднага си спечелиха почитатели. Всичко беше различно – от репертоара до сценичното представяне на „бонбоните”. Весели мелодии, хубави и смислени текстове, съобразени с крехката им възраст, естествено детско поведение, подчертана близост с поп културата, без да се пренебрегва „класиката”...

На 9 април предстои голям концерт в зала № 1 на Националния дворец на културата, посветен на 20-годишнината на „Бон-Бон”. Заедно с най-малките на сцената ще бъдат порасналите „бонбони”, белязали началото – Поли Генова и трио LaTiDa. А също – известни български поп изпълнители, сред които Йорданка Христова, Нели Рангелова, Дони и Нети, Силвия и Теди Кацарови, Михаела Филева, Графа и още много други. Инструменталният съпровод е поверен на СО на БНР и гост музикантите Константин Цеков (пиано) и Стоян Янкулов-Стунджи (ударни инструменти), диригент – Христо Павлов. За историята на „Бон-Бон” и предстоящото събитие ни разказва Рози Караславова, вокален педагог, продуцент на няколко поколения певци и преди всичко – основател и автор на концепцията.

Началото на всичко, което правя днес е в най-ранната ми възраст, когато съвсем случайно открили таланта ми – разказва Рози Караславова. – Записали ме на пиано в едно читалище, намира се недалече от Националното музикално училище. Там ме забелязала пианистката Правда Горанова – днес професор в Националната музикална академия, известен изследовател на клавирното изкуство. Хванала ме за ръка и ме завела пеша до Музикалното училище, прослушали ме и ме приели извънредно. Бях в класа на Емилия Канева (един от най-добрите клавирни педагози у нас). Паралелно с това преминах през школата на Детски хор „Пим-Пам” – концерти, турнета в чужбина, различен и интересен репертоар. Ръководител беше известният композитор на поп песни Борис Карадимчев. Докато учех в НМА, пеех в различни поп групи – като солистка и бек вокал. По същото време се появи на бял свят голямата ми дъщеря. Когато порасна достатъчно, я заведох в „Пим-Пам”. Работата с децата толкова ми харесваше, че просто намерих призванието си и реших да направя своя група. Мой съмишленик беше Виктория Михайлова, която и до днес е с „Бон-Бон”. Решихме да направим частна детска формация. Вече съществуваха „Мечо Пух” и още няколко много добри групи. От цялото си сърце се отдадох на работата с децата. Харесваше ми, дори повече, отколкото да подготвям своите сценични изяви. Вложих целия си опит, целия си талант, всичко, научено през годините. Не знам точно колко деца са минали през „Бон-Бон”, но тези, които искаха да превърнат това в професия, го направиха и още са около нас – Поли Генова, трио LaTiDa и др. Обичам ги – и малките, и порасналите! Убедена съм, че успехите ни се дължат на това, че сме много сплотени и задружни.

„Bon-BonMusic” се нарича музикалната школа, създадена по-късно. Идеята тийнейджърите да не бъдат „пенсионирани” след навършването на 12-13-години, когато трябва да напуснат детската група. В тази трудна възраст те не са нито деца, нито зрели хора, гласът им мутира, а те искат да пеят. Рози Караславова и съпругът й Борис Чакъров (композитор и аранжор на значителна част от репертоара) решават да създадат школата, за да ги мотивират в заниманията с изкуство. Работят с няколко признати специалисти, които се грижат за сценичното представяне – Ваня Иванова (режисьор), Жасмина Стоянова (хореография) и др.

Имаме и големи деца – продължава Рози, затова се опитваме да създаваме музика, подходяща за тях. Забелязвам, че задължителните детски песни, познати на поколения българи, сякаш са позабравени. Може би заради телевизионните формати, които поощряват малчуганите да подражават на големите поп звезди, да се държат като тях на сцената. Не бих забранила на моите деца да го правят, стига това да им дава щастие и увереност, но винаги ще съобразя дали са подходящи текстът, аранжиментът. Работим с много известни композитори – освен Борис Чакъров за нас пишат Борислава Танева, Красимир Милетков, Стефан Димитров. А текстовете са от Александър Петров, Волен Николаев, Юлия Каракашева. Благодарение на различните стилове, които изпълняваме, учим различни техники – поп, рап, соул. Понякога при разучаването на старите български училищни песни се налага да обясняваме какво е било времето, в което са създадени. Правим нови аранжименти, за да ги приближим до децата. Около 35 са „бонбоните”, които учат или са завършили НМУ в София. Много от тях станаха прекрасни изпълнители и са по световните сцени. Щастлива съм, че в артистичното им поведение виждам отпечатък от „бонбонските” години.

Колкото до сценичните партньори на 9 април, Рози сподели, че това са артисти, с които малките певци са работили, учили са се от тях, участвали са в многобройни благотворителни инициативи. Програмата е ретроспективна – представя песни на „Бон-Бон” от цялата история на групата.

Прочети цялата публикация