Ограниченията за вота на българите зад граница бяха леко разхлабени

Парламентът леко разхлаби ограниченията за гласуване на българите в чужбина, като коригира пълната забрана за разкриване на избирателни секции извън българските дипломатически и консулски представителства. Окончателното решение бе взето на кризисно парламентарно заседание в четвъртък, след гръмки скандали и прекъсване на работата, предизвикани от опитите на ГЕРБ да шикалкави с доклад на правната комисия по оспорваните текстове. Поправките, предприети в отговор на гражданското недоволство и петиции на българи зад граница, бяха приети със 105 гласа "за", 29 "против" и 1 въздържал се. Забраната за разкриване на секции извън посолствата и консулствата в чужбина остана, но бяха добавени някои изключения. В населените места на държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, ще се откриват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване, прие окончателно парламентът. В страните извън ЕС - като САЩ, Русия, Турция, ще може да се открива само една секция и то само в градовете с над 1 млн. жители, в които няма българско дипломатическо или консулско представителство. За целта пак ще се изискват поне 100 заявления за гласуване, а решението ще се взима от Централната избирателна комисия по предложение на Министерството на външните работи. Най-силен отпор срещу новите правила дойде от ДПС и ДОСТ – двете партии, които залагат на вота на българските изселници в Турция и на гастарбайтери в чужбина, които невинаги живеят на места с население над 1 милион. Според обясненията на съпредседателя на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов, направени по време на среща на парламентарни лидери с премиера Борисов преди два дни, рестриктивните текстове не целели да ограничат ДПС, а турския президент Ердоган. По време на разгорещения дебат в четвъртък Четин Казак (ДПС) поиска да не се предлага корекция, а отмяна на абсолютната забрана за разкриване на секции извън посолствата и консулствата. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви текста за антидемократичен. Нещо повече, в този Изборен кодекс има достатъчно много антиконституционни текстове, приети извън парламентарния правилник, отбеляза той. ГЕРБ стана заложник на популисти и откровени националисти, но за съжаление не е само ГЕРБ, а цяла България и всички български граждани, които живеят зад граница, коментира Карадайъ. По думите му най-потърпевши от тези промени са българските граждани, които живеят в Турция, САЩ и Канада. След приемането на тези текстове депутатите от ДПС напуснаха пленарната залата и призоваха и другите партии да оставят тези, които нарушават и Конституцията, и правилата, сами да си приемат каквито искат изборни правила за служебни победи. Изгоненият бивш лидер на ДПС, а сега председател на партия ДОСТ - Лютви Местан, обяви, че приетият текст е умишлено насочен срещу неговата нова формация. "Това е най-грозният ден от 26-годишната история на България. Демократичният български парламент става заложник на откровено фашистко изстъпление. Всички съучастници ще бъдат проявени", заяви той и добави, че това е фашизъм в действие. Петър Славов от Реформаторски блок посочи, че приетите текстове дават възможност едно неправилно решение да бъде санирано, да се откриват секции и нашите сънародници в чужбина да гласуват. Останалите в пленарната зала депутати продължават с друг оспорван текст от преходните и заключителните разпоредби на закона – за това дали референдуми и избори да се провеждат в един и същи ден, ако такива се падат в една и съща година, каквото беше изискването досега. Разделянето на двата вота стана известно като поправката "Слави Трифонов", тъй като то би засегнало именно инициирания от него референдум, който няма да се проведе заедно с президентските избори наесен, а през отпускарския летен сезон. *Очаквайте подробности

Прочети цялата публикация