Божидар Димитров предлага онлайн референдум за името на храма в Плиска

Голямата базилика в Плиска отново да стане действащ храм, а не музей. Такова предложение е отправил директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров към правителството, съобщи той в четвъртък. След като останките от храма бяха осветени от патриарх Неофит, от 2 май 2016 г. там вече се извършват т. н. свети тайнства – бракове, кръщенета и др., казва Божидар Димитров. Миналото лято шефът на НИМ поръси за здраве и благоденствие премиера Бойко Борисов и министри с "чудотровната вода" открита в аязмото на базиликата. През март тази година правителството пък отпусна над 4 млн. лв. за реставрацията и консервацията на храма. Ако времето не попречи с дъждове, снегове, мраз, най-големият християнски храм в Европа ще бъде готов за "експлоатация" след не повече от година, смята Божидар Димитров. Той очаква да се заформи нов "тежък скандал" за името на храма, който трябва да бъде осветен с името на патронния му светец, за което има спор в научните среди. "За съжаление, нито в летописната традиция, нито сред археологическите паметници е споменато името на патронния светец на църквата. Тоест, не знаем как се е казвала Голямата базилика през IX-XIV век, когато е действала като храм", казва Божидар Димитров. По думите му "някои авторитетни учени", чиито имена не са споменати, смятат, че Голямата базилика трябва да бъде осветена с името "Света София". Според тях всички катедрални църкви в християнския свят носят това име – в Константинопол, Сердика-Средец, Киев, Несебър, Охрид. Божидар Димитров обаче не е съгласен с това виждане. Аргументът му е, че значима част от катедралните храмове наистина носят името "Св. София", но други – не, какъвто бил примерът със Созопол, Търново, Дръстър, Преслав и др. Софийската църква "Света София" е гробищна, а катедрална е била "Св. Георги", която се намира в двора на Президентството. Не е възможно катедралната църква, в която се черкува елитът, да е била извън крепостните стени, посочва проф.Димитров. При това положение, когато не сме дори петдесет процента сигурни, че храмът се е наричал "Света София", миряните, които са тялото на църквата, имат правото да изберат името на храма, смята шефът на НИМ. Според него то трябва да бъде "Свети цар Борис-Михаил Български" – на името на човека и светеца, утвърдил през 865 г. християнството за официална държавна религия на България и на българския народ. Княз Борис Първи е построил и Голямата базилика между 865-875 г. След като бъде възстановена Голямата базилика, особено след превръщането й в действащ храм, ще стане най-голямата църква в България със своите 102.50 м дължина. За сравнение, храмът "Александър Невски" е дълъг 75.50 м. Редно е най-големият български християнски храм да носи името на български светец, а не на руски, гръцки, еврейски и прочие, смята Божидар Димитров. Затова той предлага с електронен вот да се реши името на църквата. "Като му дойде времето ще обявим референдум за името на храма в електронното пространство. И каквото кажат православните християни, така ще бъде - "Глас народен – глас божи", казва шефът на НИМ.

Прочети цялата публикация