Концерт в памет на Васил Пармаков

Иван Лечев, Васко Кръпката, Ицко Финци си спомнят за джазменаКогато от този свят си отиде артист, изпращат го с аплодисменти, почитат го с изкуството, което е обичал, страдал, живял. И с което е дарявал безценни мигове на щастие. Концертът в памет на Васил Пармаков е само седмици, след като страната ни загуби един от най-талантливите си джаз музиканти.Събитието е на 14 юни, в Sofia Live Club. Организират го колеги и приятели на известния пианист, които ще изпълнят най-известните му пиеси, съобщава БНР. Стоян Янкулов-Стунджи (ударни), Веселин Веселинов-Еко (контрабас), Иван Лечев (китара), Владимир Кърпаров (саксофон) ще припомнят най-хубавите години на "Зона С" - джаз формацията, чийто съосновател е Васил Пармаков. С нелеката задача да го замести на пианото се е заел Васил Спасов. Ще чуем още един негов съименник - Васко Кръпката, а също джаз пианистите Антони Дончев и Живко Петров, басистите Димитър Шанов и Димитър Карамфилов, тромпетистите Венци Благоев и Росен Захариев-Роко, барабанистите Христо Йоцов и Димитър Семов, джаз певците Васил Петров и Марина Господинова, актьорите от „Ангелите на Касиел", Ицко Финци, Добрин Досев (създал моноспектакъл по текстове на Пармаков)... Забележителен инструменталист и импровизатор, Васил Пармаков беше необикновена личност, с неуморно и понякога остро чувство за хумор. Легенди се носят за умението му да генерира идеи, да откликва и да развива музикалната инвенция на своите партньори. Всеки, който е имал възможност да слуша изпълненията му, знае за какво става дума. Беше много популярен и с постовете си във Фейсбук, изпълнени със смешни истории, ирония, сарказъм, а последните от тях - с болка и разочарование. Васко не само не обичаше компромисите, той отказваше да ги прави. На всякакво ниво. След години работа в чужбина (и с добър материален статус), през 90-те се завърна в България - с идеята, че политическите промени рано или късно ще поставят изкуството и хората, които го създават, сред приоритетите на обществото. Избра пътя на клубен музикант. „Той не искаше да прави „халтура", затова имаше големи финансови затруднения" - твърди негов приятел. Фактът, че изключителен талант като Пармаков е работил за 20 лева, при това не всеки ден, че не е имал възможност да покрие елементарни материални потребности, стана повод за тежки думи и неприкрит гняв. Ще ги откриете в почти всички публикации и интервюта след смъртта му. „Все пак, най-важното, което остави, е музиката, това ни обединява сега" - казват колегите му. Саксофонистът Владимир Кърпаров, един от музикантите в „Зона С", който от години успешно се изявява в цяла Европа, споделя: За мен тази група е не само култ. Винаги съм го заявявал - това е най-доброто образование, което съм получил. Бях на 18 г., когато започнах да свиря със „Зона С". Представяте ли си какво е било за мен в онези години да работя с музиканти като Пармака, Стунджи, Иван Лечев. Винаги с огромно удоволствие съм посрещал концертите с тях. Много неща се изписаха около загубата на Васко, но аз предпочитам да гледам с оптимизъм - имаме музиката му. Нашата отговорност сега е огромна, от нас зависи да я съхраним и да творим, вдъхновени от нея. От Владко Кърпаров научихме още, че към „Зона С" за две от пиесите ще се се присъедини Пармаков-младши (на бас). „Подслон в дъжда" е сред най-известните песни, композирани от Васил Пармаков. Включена е в първия албум на Васил Петров, един от хитовете на известния джаз певец.

Прочети цялата публикация