ГЕРБ се поддаде на натиска и отложи избора на нов шеф на финансовия регулатор

Изборът на нов председател на Комисията за финансов надзор (КФН) ще бъде отложен за наесен, когато приключи парламентарната ваканция. Мотивът -  натоварената законодателна програма на Народното събрание през юли и липсата на технологично време за определяне на наследник на сегашния шеф на финансовия регулатор Стоян Мавродиев. Това стана ясно от думите на председателя на парламентарната група на управляващата ГЕРБ Цветан Цветанов, цитиран от вестник "Капитал дейли" във вторник. Изявлението му идва дни, след като депутатът от ГЕРБ Делян Добрев открито заяви в интервю за изданието, че Мавродиев, чийто мандат изтече на 18 юни, не се ползва с подкрепата на управляващите за нов мандат. Народното събрание вече е в нарушение на Закона за КФН, който предвижда, че изборът на нов председател на финансовия надзор трябва да се проведе не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Цветан Цветанов се оправда с прекомерната натовареност на НС, но завоят в позицията на ГЕРБ изглежда смущаващ, като се има предвид, че депутати като Йордан Цонев от ДПС обявиха истинския мотив - изборът на нов шеф на КФН да се отложи за след приключването на стрес тестовете за състоянието на пенсионните фондове и застрахователните дружества. Проверките трябва да започнат на 15 юли и да оцени дали компаниите от сектора отговарят на условията за финансова стабилност. Това означава, че ГЕРБ се съгласява старият екип на КФН начело с компрометирания му ръководител, чийто мандат бе белязан от редица скандали, да проверява и себе си, тъй като разкритията за евентуални проблеми в сектора няма как да не засягат и надзираващия го орган. "Важен приоритет за ГЕРБ в законодателната програма до ваканцията са приемането на промените в Закона за съдебната власт, антикорупционният законопроект на Меглена Кунева, поправките в Изборния кодекс и евентуално второто четене на Закона за МВР", каза Цветанов. Другата причина, по думите му е предстоящият избор на нов състав на други два регулатора, където изборът е драстично закъснял - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Националния осигурителен институт (НОИ). Постигнат бил политически консенсус на тези регулатори да се даде приоритет. "Според мен чисто професионално за назначаването на новия състав на КФН трябва да се изчака прегледът на активите, без това да означава някаква позиция "за" или "против" един или друг състав на комисията. Струва ми се рисково нов екип да започне работа при започнал преглед на активите на пенсионните фондове и застрахователните дружества. Ще се получи така, че те няма да бъдат още избрани и ще влязат в работа при започнал преглед", заяви  Йордан Цонев от ДПС. В бранша все по-упорито се говори, че управляващите са се поддали на лобита, които имат интерес стрес тестовете на пенсионните и застрахователните дружества да се извършат при сегашния непълен състав на КФН от четирима членове, двама от които са изтекли мандати. Освен на Мавродиев от две години е изтекъл и мандатът на заместника му Ангел Джалъзов, а комисията няма втори зам.-председател за инвестиционния надзор и е на ръба на законовата и политическата легитимност.  Подозренията са, че решението за отлагане цели прикриване на проблеми с някои от регулираните компании и даване на възможност да ги преодолеят без обществото да научи за това.  Съмненията в тази посока са подхранени от избора на КФН за назначаване на одитори в пенсионните фондове и застрахователните компании. От публикуваните списъци на комисията с проверяващите в стрес тестовете пенсионните компании и застрахователите става ясно, че фирмата "РСМ България" на Изабела Джалъзова е поела одита на активите на 15 застрахователя и 3 пенсионни фонда. Джалъзова отрича да има роднинска връзка със зам.-председателя на КФН Ангел Джалъзов. Тя допусна съпругът й, който е печатар, и надзорника, да имат някаква роднинска връзка, за която не знаела.  Пред "Капитал" тя потвърждава, че се познава с Ангел Джалъзов, но "не семейно, а служебно покрай клиенти - публични компании". На нейното дружество обаче се е паднало да проследи портфейлите на универсалните, професионалните и доброволните фондове на пенсионните компании "Съгласие", "ЦКБ-Сила" и "Алианц България", също така и техните застрахователни дружества, както и застрахователите "Лев инс", "Армеец", "Бул инс", "Евро инс", "Енергия и други. За сравнение одитори, кандидатстващи за участие в стрес тестовете, не получават нито едно дружество в разпределението на КФН.  По сметки на база портфейлите им, при "ЦКБ-Сила" и "Съгласие" за различните типове фондове между 25 и 40% от активите им са инвестирани в свързани лица. Това в голямата си част са компании без директна връзка с групата "Химимпорт", така че да се избегнат ограниченията на Кодекса за социално осигуряване. Много от тях са с нереално високо оценени активи, създадени и с качени за търговия на борсата акции или облигации единствено с цел пенсионни фондове да купуват инструментите им. При активи на ПОК "Съгласие" 1.070 млрд. лв. и на "ЦКБ-Сила" 0.870 млрд. лв. това прави сума от порядъка на 600-700 млн. лв. Освен това в универсалните и професионалните пенсионни  фондове на двете дружества всяка година влизат съответно сумарно над 220 млн. лв. осигурителни вноски, които също се инвестират частично. Повечето застрахователните компании инвестират техническите си резерви изцяло в депозити и държавни ценни книжа. Единствените с концентрация на инвестиции в свързани лица са "Евро инс" и "Армеец", като сумарно става въпрос за сума от под 100 млн. лв. За разлика от пенсионните фондове при тях няма ежемесечен приток на свежи средства и съответно сумата не може да расте с такива темпове. Идеята за проверки в банковия и небанковия сектор възникна след надзорния провал около КТБ, която беше затворена преди две години. Въпреки настояването на Европейската комисия проверките и стрес тестовете да приключат до края на 2015 г. тогава те бяха отложени от управляващите именно с мотива съставът на БНБ да се окомплектова и да бъде избран нов гуверньор на мястото на компрометирания Иван Искров. Водената от Стоян Мавродиев КФН също надзираваше КТБ и свързани с нея лица по редица линии (емитенти, управляващи дружества, посредници и т.н.) и носи отговорност, а освен това и шестгодишният му мандат е белязан с редица скандали и оставката му беше искана от различни посоки, включително и от участващия в управлението Реформаторски блок.

Прочети цялата публикация