Законът "Антикорупция" бе приет с критики към анонимките и презумпцията за виновност

Народното събрание прие в четвъртък на първо четене проекта за Антикорупционен закон, който бе изготвен от Министерския съвет по инициатива на вицепремиера Меглена Кунева. В подкрепа на проекта гласуваха 130 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, Патриотичния фронт (ПФ) и БДЦ. "Против" бяха от БСП и "Атака", а депутатите на АБВ се въздържаха. Част от подкрепящите формации показаха, че не са оттеглили възраженията си срещу въвеждането на анонимните сигнали като средство за борба с корупцията и обърнатата тежест за доказване на невинност. Законопроектът предвижда проверяваният да доказва произхода на своите доходи, за да се защити, а не това да се прави от бъдещото Бюро за борбата с корупцията. Критиците твърдят, че това създава презумпция за виновност, която е противоконституционна. Знаковият аргумент в полза на закона бе даден от Методи Андреев (ГЕРБ), който обясни, че в България корупцията вече застрашава националната сигурност и има нужда от извънредно законодателство. Опозицията твърди, че анонимните сигнали и големите правомощия на Бюрото за борба с корупцията ще създадат почва за повсеместна политическа репресия. От ПФ и БСП препратиха някои от текстовете към времето на Сталин, а Волен Сидеров предпочете сравнението с "Гестапо". Защитниците Основният инициатор на проекта Меглена Кунева каза, че целта е да се създаде "добър и единен антикорупционен орган". По думите й бюрото трябва да е силно и отчетно пред обществото и пред Народното събрание. Според Кунева гарантирането на неговата независимост е основна цел. Тя предложи между първо и второ четене на законопроекта да се формира работна група от депутати и експерти, които да предложат законови гаранции за независимостта на институцията. "В България корупцията вече застрашава националната сигурност. Има икономика на картелите и корпорациите, нямаме върховенство на закона. Законът работи за тези, които имат властта и капитала да си купят недосегаемост", обясни Методи Андреев. Той също вижда проблем в тълкуването за обратната тежест на доказването на невиновност и смята, че разпоредбата може да падне в Конституционния съд. Андреев отбеляза, че законът е насочен срещу лицата, които вземат подкуп, но трябва да се намери начин да бъдат "ударени" и тези, които дават. Според него е добре в кръга на проверяваните да влязат и членовете на "тристранката", тъй като са висши представители на синдикати, държавни органи и бизнес. Сега те не са предвидени. Заместник-председателят на парламента Иван Иванов (РБ) коментира, че анонимните сигнали работят в повечето държави и всичко е въпрос на професионализъм на самите инспектори. "Ако са добросъвестни, ще си свършат работата", каза той. За обърнатата доказателствена тежест Иванов разясни, че става въпрос за извънредно законодателство и депутатите трябва да се съобразят с този факт. Все пак отчете и риск от предвидената пълна независимост на Бюрото, защото може да се стигне до самоуправство. Съпредседателят на групата на РБ Найден Зеленогорски увери, че никой не иска да създаде машина за политическа репресия. Той щял да предложи разширяване още на кръга на наблюдаваните лица. Радан Кънев разкритикува групите, които ще подкрепят закона заради заглавието му, а не заради съдържанието. Той изрази опасение текстовете да не бъдат осакатени между двете четения. Критиците Патриотичният фронт подкрепя като цяло проекта, но неговите депутати не спират да критикуват отделни текстове. ПФ и АБВ станаха причина антикорупционният закон да не бъде приет през септември миналата година. Славчо Атанасов (ПФ) обясни, че ако проектът остане така, то българите ще се върнат във времената на "сталинова Русия" - обвиняемият да доказва своята невинност. "Ще родим класическа политическа бухалка за разправа с опоненти", смята и колегата му Валентин Николов за анонимните сигнали. Йордан Цонев (ДПС) обяви, че ДПС подкрепя по принцип, за да няма обвинения, че пречи на борбата срещу корупцията. Той посочи, че анонимните сигнали могат и да са клевета. "Има вариант сигналът да не е анонимен, но Бюрото да запази в тайна името на подателя, докато трае проверката и, ако е неверен, да са подведе под отговорност", предложи той. Кирил Добрев от БСП предупреди, че "с анонимките се връща времето на Вишински". "Текстовете са спорни политически и професионално, но ще минат, защото това е цената за спасение на управлението, на коалицията", каза той. Добрев обясни, че корупцията може да бъде ограничена, само ако обществото стане по-богато и справедливо, но това правителство не е предложило нито една мярка в тази посока. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров определи закона за "напълно излишен" и обвини Меглена Кунчева, че пак "подава заявление да става еврокомисар". Европейската комисия критикува в последния си доклад България за липсата на воля да приеме антикорупционното законодателство. Сидеров каза, че се създава "Бюро "Гестапо", което може да се обърне срещу създателите му, когато вече не са на власт". Иван Иванов (АБВ) отбеляза, че в проекта липсва анализ защо се предлага една или друга мярка, както и оценка на въздействие. Какво предлага законът? Т. нар. законопроектът "Кунева" накратко прокарва идеята за създаването на единен орган за борба с корупцията, който да събере на едно място всички ресорни органи в централната власт. Национално бюро "Антикорупция" ще обединява в себе си част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество и Комисията за противодействие на конфликта на интереси. Преди да влезе за повторно обсъждане в парламента редактираният вариант на закона отнесе множество критики и от Върховният касационен съд (ВКС), който излезе с позиция, че неяснотите в него са предпоставка за "произвол, популизъм и политически атаки". Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на "лов на вещици". Преди това неправителствената организация Програма "Достъп до информация" предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници. Меглена Кунева отчете, че проектът е бил еднозначно определен като "отличен" от Европейската комисия, и от ГРЕКО, който е органът за борба с корупцията към Съвета на Европа.

Прочети цялата публикация