„Фиделио“ на Бетовен от Залцбург

Миналата година в програмата на Залцбургския фестивал включи постановка на „Фиделио“ от Лудвиг ван Бетовен – неговата единствена творба в този жанр, много дълго изстрадана творчески, но затова пък дълбоко впечатляваща! Новата сценична продукция е на Клаус Гат, под диригентството на Франц Велзер-Мьост и със забележителен изпълнителски състав. Канадското сопрано Ейдриън Пиечонка се превъплъщава прекрасно във вярната Леонора, а звездният немски тенор Йонас Кауфман – с глас по-трагичен от всякога брилятно покрива изискванията за ролята на Флорестан. Виенската филхармония и хора на Виенската държавна опера допълват с артистичното си присъствие други основни щрихи в целия спектакъл.
„Фиделио“ е красива история за свободата, любовта и отдадеността, написана на основата на драмата на Жан Буйи (1763-1842) „Леонора“ или „Съпружеска любов“. Сюжетът е вдъхновен от действителен френски случай от времето на революцията: жена, преоблечена като войник спасява от смърт своя съпруг, затворен по политически причини. Бетовен е дълбоко трогнат от тази история и избира нея за своето произведение, въпреки че е запознат с операта върху същия текст на френския композитор Пиер Гаво (1761-1825), изнесена през 1798 г. в Париж. По времето, когато Бетховен започва да пише „Фиделио“, в Дрезден (1804) е поставена операта „Леонора“ или „Съпружеска любов“ от италианския композитор Фердинанд Паер (1771-1839). Немският текст на либретото Бетовен получава от виенския литератор Йозеф Зонлайтнер (1765-1835), който изцяло преработва френския първообраз. Операта е завършена през 1805 г. и е представена за първи път на 20 ноември същата година под името „Леонора“, но поради слабия успех е свалена от сцената. Разочарованието е пълно! За композитора е трудно да проумее как сюжетът на Буйи, който е толкова истински, може да не вълнува публиката. Въпреки емоционалния си срив, композиторът решава да я преработи, като някои откъси прекомпозира, а други написва наново и работи с различни литератори и режисьори. Пише и нова увертюра, позната днес под името „Леонора № З“. Приятелят му на Стефан Бройнинг се заема с либретото и го съкращава на две действия. Но, уви, следва нова неуспешна премиера, още по-разтърсваща и от първия път! Бетовен е съкрушен и дълго не се връща към своята рожба. В свои писма споделя, че би искал „да напише музиката към Гьотевия „Фауст“, но страхът от провал възпира вътрешните му желания“. Чак след завършването на Седмата и Осмата симфония страстта му към „Фиделио“ се връща. Този път започва работа с опитния драматург, литератор и режисьор Фридрих Трайчке (1776-1842). Към тази трета оперна редакция композиторът написва нова, вече четвърта и по-кратка увертюра, известна днес под името „Фиделио“. Премиерата на операта е на 22 май 1814 г. в „Кертнертортеатър“. Успехът е заслужен и дългоочакван. Истинска популярност „Фиделио“ през 1822 г., когато известната певица Шрьодер Девриент е в ролята на Леонора.

Изпълнителски състав:
• Флорестан, затворник – Йонас Кауфман
• Дон Фернандо, министър – Себастиан Холечек
• Дон Пизаро, началник на затвора – Томаш Кониечни
• Леонора, негова жена, прикриваща се под името Фиделио – Ейдриан Пиечонка
• Роко, тъмничар – Ханс-Петер Кьониг
• Марцелина, негова дъщеря – Олга Безсмертная
• Жакино, вратар – Норберт Ернст
• Сянката на Пизаро – Пол Лоринджър
• Сянката на Леонора – Надя Кихлер
• Войници, офицери, затворници, стражи, народ.
Хор на Виенската държавна опера, Виенска филхармония.
Диригент – Франц Велзер-Мьост.

Съдържание на операта „Фиделио“

Прочети цялата публикация