Метлата – поверия и обреди, поговорки и песни

„Денем слугува, нощем господарува. Що е то?“ Отговорът на тази популярна гатанка е: „Метлата.“

Предмет от бита, метлата е атрибут главно на жените. Като изключим калфи и чираци, разбира се, чието задължение било да метат дюкяни и работилници, че и улиците пред тях. Както навсякъде по света, метлата се използва за събиране на сметта. Функцията ѝ да въдворява чистота, да помита ненужното и вредното, обяснява включването ѝ в много обреди и обичаи. Особена сила има, ако е направена от растение, наричано метличина, набрано на Еньовден. Тогава, според народните представи, тя има магическата способност да предпазва.


Затова на Еньовден девойки и невести непременно събирали цели наръчи от метличина. След това навързвали бъдещите метли и ги оставяли на подходящо място, за да изсъхнат. Използвали ги в къщата. Метлата, с която се мете гумното, изработвали от растението сорго (Sorghum), наричано от народа ни метла, мътлар, метлина и т.н.

Според народните вярвания, метлата има способността да проваля шансовете за бъдеща женитба и добрите взаимоотношения с общността. Момичетата не бива да се бият с метла, защото ще останат неомъжени. Затова народните порядки строго забраняват това. Лошо е също да обикаляш някого с метла или да го замиташ – такъв човек ще бъде намразен от хората. Ако е мома и я заметеш или обиколиш с метлата, ергените ще говорят лошо за нея и тя няма да се задоми. Не бива и да се прескача метла.

Метлата се споменава в баяния и наричания за освобождаване от уплах и лечение на някои болести. Вярва се, че има силата да пъди лоши духове, както и други „лошевини“. Новороденото и все още некръстено дете не трябва да бъде оставяно самичко, особено ако е заспало, за да не го налетят лошите духове. Същото важи и за родилката, докато не се навърши седмица от раждането. Ако все пак се наложи да останат сами, до тях се оставя метла, за да ги пази. Според народните приказки и поверия, лошотиите започвали да броят стръкчетата, от които е направена метлата, така времето минавало и все някой от домашните влизал в стаята. Или идвала зората и те губели силата си. На Игнажден – един от най-важните дни в народния календар, на който се извършват обреди за сполука през цялата година, метлата също играе важна роля. Преди да влезе в къщата, полазникът трябва да спре за известно време зад вратата и да поседи върху метлата. Вярва се, че така се развалят лошите влияния и през пролетта квачките ще лежат върху яйцата и ще ги измътят благополучно всички.

От метла се приготвя обредната фигура в един локален вариант на Герман, който има обратното действие на разпространения обичай за дъжд. В Плевенско, при продължителни валежи, които навреждат на посевите, правят Герман за спиране на дъждовете. Момите открадват от някоя къща метла, увиват я в парцали, а дръжката изобразява човешка глава.

Специално място в песните и народната поезия заема моминската метла. С нея девойката мете „равни двори“, за да посрещне своя любим, който води „китени сватове“ или идва, за да открадне своята любима. Метлата се споменава и в редица поговорки, сред които особено разпространена е следната: „Новата метла чисто мете, но старата пък знае ъглите.“

Прочети цялата публикация