В. Танкова: Още през 50-те Пловдивското ръководство иска чествания пред паметника на Съединението

Още през февруари 1984г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за „активизиране процеса на юбилейните чествания“, в това число и 100-годишнината от Съединението. 

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ историкът доц. Васка Танкова

Документите от архива показват, че още от 50-те години пловдивското ръководство прави предложения за чествания пред паметника на Съединението. Няколко отговора има: „Ще чакате за паметника на съединението, докато направим паметника на Съветската армия“. Няма чествания.

През 1984 г. обаче е отбелязан огромният успех при честванията през 1981 г. на 1300-годишнината от основаването на българската държава и така в календара, „за да се активизират тези юбилейни чествания“ влиза и Съединението. БАН, Университетите, архивите, библиотеките и творческите съюзи, Радиото, Телевизията и мн.  Други са задължени да подготвят свои програми за честването на стогодишнината.

Целта на решението за масовото честване е консолидиране на българската нация и изграждане на онзи героичен, патриотичен образ на българската нация.

За част от българите е било изненада, че Русия не е признала Съединението и е оттгелила военния министър и офицерите си., заяви Танкова. Въпреки това, тя е категорична, че дори в режима на пълномощията страната ни не е била „Задунайская губерния“ и „не се е оказала в положението на Крим“.

Политическата върхушка приема повече със загриженост Съединението, тъй като провъзгласяването на Съединените е едно, но това е драстично нарушение на един международен договор и нито една от Великите сили не желае статуквото да бъде променено, тоест  - борбата предстои след провъзгласяването. И тук виждаме фигурата на княз Александър, който става княз на Северна и Южна България. Той приема , тъй като българският народ иска.

Първият човек, който съобщава по телеграфа за Съединението е Иван Петров Стоянович – съратник на Захари Стоянов. Стоянович практически е и основател на българските комуникации от 1887 г. Архивът му обаче е бил унищожен от руснаци в камината на дома му, а семейството му – пребито от народния съд, разказа потомъкът Петър Стоянович в интервю за „Хоризонт“, дадено през 2000 г.

Да на правиш това Съединение доста безкръвно, като си помисли човек за Сръбско – българската война, да го направиш на млади години, да се обединиш срещу директния си довчерашен поробител и настоящ  - тоест между Турция и Русия, и да го извършиш с изключително малко истински гаранции за успех и за това, че няма да ти хвръкне утре главата – това е един доста героичен акт, въпреки че през цялото време на тези последни 50 години той беше неглижиран поради перверзната причина, че Русия е била против. Това по един изключително приятен начин показва скудоумието на режима, който не изхождаше от националния български интерес.

Единствената жертва при Съединението е кап. Райчо Николов. Правнукът му Райчо Стоичков е емигрирал в ЮРА през 70-те години на 20 век. В интервю от 1995 г, той си припомни, че праотецът му се е опитал да превземе пощата, но е бил застрелян от упор от началника на пощата.

… при което, както разказва прабаба ми, тълпата направо го е разкъсала без съд и присъда, но делото е било извършено вече. През 1878-79 година се ражда дъщеря му Александра – моята баба. В деня на убийството му, тя е побеляла, на 13 години, за една нощ.

Акад. Христо Христов  обяснява защо Съединението е забравен миг от Историята преди 1989 г.

Д-р Панайот Панайотов – политически емигрант във Венецуела, коментира в интервю от 2000 г., че Съединението е изцяло самостоятелно дело на българската интелигенция.

Прочети цялата публикация