Алфа рисърч: Бежанците и тероризмът са главен източник на напрежение у нас

Главен източник на напрежение в обществото днес, два месеца преди президентските избори, са бежанците и тероризмът. Това показва най-новото редовно тримесечно изследване на социологическата агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 9 - 15 септември сред 1026 пълнолетни граждани. Авторите му установяват, че тревожността от външно-политическата среда надхвърля опасенията, свързани с вътрешно-политическите проблеми, критичността към които е умерена. Докато преди десет години (също в навечерието на президентски вот) във външнополитически план хората са се тревожили предимно от международната организирана престъпност (41%), глобалните епидемии (36%), климатичните промени(35%), днес главният източник на напрежение са притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%), показват резултатите. Увеличават се и страховете от международната организирана престъпност - от 41% преди 10 години на 45%. Намаляват опасенията от военни заплахи от съседни страни - от 18% на 9%, от енергийната зависимост - от 20% на 16%. Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция, коментират социолозите. Въпреки съсредоточеното внимание върху външните проблеми, някои вътрешнополитически теми остават във фокуса на общественото внимание, отчитат социолозите. Корупцията, например, е "замръзнала" на място – и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Сред вътрешните проблеми корупцията остава най-голямата заплаха, сочат резултатите. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното си положение през последните години живеят по-спокойно - 40%. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографското (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически план. Проучването изследва и нивата на одобрение и неодобрение сред основните политически партии у нас. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ Георги Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18.3% за Първанов, 18.5% за Корнелия Нинова. В тази ситуация като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава лидерът на "Движение 21" и кандидат за президент Татяна Дончева, отчитат социолозите и отбелязват, че Дончева печели дивиденти, като остава в страни от раздорите на бившите си съпартийци и одобрението й се покачва до 21.9%. Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер (32.6%). Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения, отбелязват социолозите. Формално "щастливата развръзка" с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока, коментират социолозите. Всички те са с ниски равнища на обществено доверие – Меглена Кунева (9.8%), Радан Кънев (7.8%), Николай Ненчев (7.3%), Божидар Лукарски (5.4%). Няма динамика и в декларираните електорални нагласи, като социолозите отчитат, че на прага на кандидат-президентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие. 57% от гражданите с право на глас декларират, че ще гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се проведе заедно с тях. От "Алфа Рисърч" отбелязват, че този процент е само с 2 пункта по-висок от отговорилите положително на същия въпрос месец преди референдума за електронното гласуване през миналата година. Реалната активност тогава беше 39.67%. Липсата на номинация от най-голямата и управляваща партия ГЕРБ прави невъзможно отчитането на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост. Според "Алфа Рисърч" конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите и може да се окаже решаващо за изхода от втория тур.

Прочети цялата публикация