РБ се опасява от мълчаливо отхвърляне на антикорупционния закон

"Законът за борба с корупцията може и да не заработи, ако не бъде приет до края на годината", коментира депутатът от Реформаторския блок Димитър Делчев в четвъртък пред БНР. Той и колегите му коалицията подозират, че забавянето е умишлено. "Нямаме достатъчно информация къде точно се намира антикорупционният проектозакон, въпреки че от "Движение България на гражданите" правим постоянни опити да получим такава", каза Делчев и допълни, че приемането на ключовия закон е закъсняло. Приемането на антикорупционното законодателство се подкрепя от Европейската комисия и залегна като условие за напредъка на страната в януарския доклад на Брюксел. Двигател на закона е вицепремиерът Миглена Кунева, чиято партия ДБГ дори намекна, че отхвърлянето му може да предизвика оттеглянето й от управлението, както направи ДСБ заради орязаната съдебна реформа. "Законът е свързан с определени срокове и, ако не бъде приет в нормални срокове – преди края на тази година, той няма да може да работи, защото новият орган, който е предвиден да се бори с корупцията, няма да получи достатъчно бюджетни средства и първо ще трябва да се мине през актуализация на бюджета. Забавянето наистина е голямо, необичайно за нас, тъй като правната комисия може още отсега да създаде работна група и да започне да работи по него", каза Делчев. Той допълни, че докато законът се бави, в държавата се случват много корупционни скандали, които не намират своя отговор. Според него всичко това е заради изборите. "Искрено се надявам да няма, но виждаме какво става – обвинения за корупция срещу кметове на Реформаторския блок, които много бързо бяха опровергани от прокуратурата, като факт. Всъщност, явно тази предизборна кампания ще мине под знака на безразборни обвинения, които са необосновани, и които създават някакви негативи впечатления", каза Делчев. Антикорупционният закон бе приет на първо четене на 30 юни тази година, но срещу него се изсипаха и доста критики. В подкрепа на проекта на гласуваха 130 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, Патриотичния фронт (ПФ) и БДЦ. "Против" бяха от БСП и "Атака", а депутатите на АБВ се въздържаха. Част от подкрепящите формации (ДПС и ПФ) показаха, че не са оттеглили възраженията си срещу въвеждането на анонимните сигнали като средство за борба с корупцията и обърнатата тежест за доказване на невинност. Въпреки че от приемането му на първо четене са минали три месеца правната комисия на Народното събрание (с председател Данаил Кирилов от ГЕРБ) още не е започнала разглеждането на текстовете по същество. Какво предлага законът? Т. нар. законопроектът "Кунева" предвижда създаването на единен орган за борба с корупцията, който да събере на едно място всички ресорни органи в централната власт. Национално бюро "Антикорупция" ще обединява в себе си част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество и Комисията за противодействие на конфликта на интереси. Преди да влезе за повторно обсъждане в парламента, редактираният вариант на закона отнесе множество критики и от Върховният касационен съд (ВКС), който излезе с позиция, че неяснотите в него са предпоставка за "произвол, популизъм и политически атаки". Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на "лов на вещици". Преди това неправителствената организация Програма "Достъп до информация" предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници. Меглена Кунева отчете, че проектът е бил еднозначно определен като "отличен" от Европейската комисия, и от ГРЕКО, който е органът за борба с корупцията към Съвета на Европа.

Прочети цялата публикация