Б. Димитров: Не съм съгласен да се дели Македония

Никога не ми е било  мечта да деля Македония. Винаги съм я искал цялата. Очаквах с нетърпение американците най-сетне да признаят, че поддържат една измислица на Коминтерна, стопроцентова историческа лъжа, въз основа на която се гради македонската държава – решението на Балканския Лендев синдикат на Коминтерна от 1934 година.

Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров по повод изявлението на американския конгресмен Дейна Рорабакър, че Македоня трябва да бъде разделена:

Поддържайки връзки с хора от Държавния департамент през всички тези 20 години, когато съм директор тук, в кабинета ми са идвали сенатори, конгресмени, посланици и т.н. Аз знаех, че в Държавния департамент са разделени по въпроса. Казвали са ми: „Ние сме разделени на две. Едни казвахме да предаваме Македония на България и да приключва въпроса, а другите – „това ще доведе до големи балкански неприятности“. Явно хората на г-н Тръмп мислят по-различно. Доколкото разбрах Рорабакър е председател на Комисията по европейски въпроси в Комисията по външните дела. Това показва, че той едва ли така безотговорно и самостоятелно е заявил нещо. Вероятно е съгласувано с президентската администрация и е пуснато в движение. Но, аз не съм съгласен да се дели Македония.

Разделение на Македония би довело до големи неприятности, заяви Димитров и направи аналогия с Крим. Според учения, по-добре би било Скопие да обяви истината за несъществуващата историческа основа на страната и да обявят, че държавата е била българска до 9 септември 1944 г., но е станала „нещо друго“ след това.

Разделна Македония може да съществува в сегашните си граници, с основно население с ребългаризирано национално съзнание и с всичките си там албанци, като една втора българска държава. Това няма да бъде прецедент. Знаете, че в Кипър живеят гърци.  Гърци живеят и в Гърция. В Албания живеят албанци и в Косово живеят албанци. В Австрия живеят немци, немци живеят и в Германия.

НИМ и седмина представители на Лувъра водят преговори за 2 изложби в Лувъра през 2018 година, заяви още Димитров:

Едната ще бъде българско средновековно изкуство, другата  - ислямско изкуство 15 – 18 век. Имаме и едното, и другото в изобилие, така че ще направим много хубави изложби, които отново ще прославят името на България.

Димитров изтъкна, че е „вдигнал по тревога“ кметовете на крайморските градове, където живеят наследници на лозенградските българи, за да се съберат пари за изграждане на българския храм в Къркларели на мястото, където е бил  на катедралният храм „Свети Спиридон“. Градежът ще бъде с големи бели правоъгълни камъни – квадри. НИМ ще помогне с експонати за музея на Ататюрк в града и ще подготви експозиция „Бит и култура на лозенградските българи“.

Прочети цялата публикация