Кристобал Фуетес от швейцарското трио "Dear Deer" разказва пред "Евробокс"

Кристобал Фуетес участва в две групи преди да стигне до създаването на швейцарското трио "Dear Deer". Но понеже музиката, която междувременно е създал е много и непрекъснато се раждата музикални идеи китаристът и вокалист решава да не се отказва и да продължи с други музиканти. За пътищата на съдбата, за срещата с професионалните музиканти, които стават част от групата му, венецуелецът Кристобал разказа в специално интервю за предаването "Евробокс". 

К.Ф. За мой огромен късмет това, което се случи, беше да се срещна с две изключителни музикантки, които идваха от класическата музика- пианистката Тео и Марион-цигулка и двете невероятно високо ниво, страхотни музиканти. Двете проявиха интерес да се присъединят към мен в този проект, като  в самото начало бях само аз, с авторските си музика. Благодарение на Тео и Марион се роди групата ни "Dear Deer". Най- забавното беше, че ние тримата осъзнахме, че не са ни необходими ударни инструменти, бас китара или електрически инструменти, разбрахме, че нещата се получават твърде добре.

Ж.М. А откъде дойде името на триото ви „Dear Deer“, което се превежда "Скъпи, елене", означава ли това, че еленът е любимото ви животно и какво символизира еленът във вашето творчество.

К.Ф. Това е не само животното, което харесвам твърде много. Еленът е тих, неагресивен, но притежава много сила и мощ, точно това е нещото, което харесваме и правим на сцената. Песните ни са меланхолични, текстовете са минималистични, а еленът е нещото, което представя най- добре нашия имидж.

Ж.М. Вие сте от Венецуела, как попаднахте в Швейцария и по- точно в Женева.

К.Ф. О, това се случи, когато моята родна страна Венецуела преживяваше много тежък период от своята история, но аз се преместих преди промените в родината ми, дойдох за няколко години да уча, после реших да остана, заради промените, които междувременно настъпиха в моята родна страна. Във Венецуела беше много трудно да се работи, липсваше каквато и да било сигурност, напуснах страната в период, когато имаше много насилие и реших да остана в страната, в която има мир и е много спокойно.

Ж.М. Тео също не е от Швейцария, единствено Марион е швейцарка, как се срещнахте с Тео, която пък е от Виетнам.

К.Ф. Имахме общ приятел, той беше много по- отдавна в музикалния браш, с него сепознавахмеотдавна, той знаеше, че искам да направя нова група и му казах, че търся музикант с класическо образование, който не е бил преди това в група. Така Тео дойде при мен и много бързо решихме, че тя е подходяща за работата и за групата.И така докато бяхме само двамата с Тео- китара и пиано, осъзнахме, че много често добавяхме електронен звук от цигулка, впоследствие решихме, че ще е много по- добре да използваме звука на истинската цигулка, което да подсили проекта ни.

Ж.М. Изпратихте ни своя албум озаглавен „Войната свърши“, какво е посланието на заглавната песен „Войната свърши“ и въобще нека поговорим за самия албум.

К.Ф. Самата песен „Войната свърши“ в частност описва  края  на войната и войниците, които се връщат  у дома, изоставяйки хората, които са загубили по много специален начин в този трагичен период. Това е един от редките текстове, в който историята е много специфична, можете да си представите Втората световна война, когато военните напускат Париж и можете да се приберете при любимата си у дома.

Ж.М. Албумът започва с песента „Коледата си отиде“-  "Christmas time is gone”, какво ще ни разкажете за тази песен.

К.Ф. Песента разказва са онези странни моменти през януари, когато са останали част от илюзиите от декември и Коледа и щастливото време от гози период, мислите за всичките хубави неща с приятелите, семейството и всичко останало. После през януари част от тези илюзии изчезват и се връща обикновеният живот и песента ни пренася в реалността, а човекът, за когото сме загрижени трябва да знае, че може да разчита на нас.Искам да добавя и нещо специфично за този албум. Той е записан лайв, няма допълнително добавен глас, всичко изпълнявам със собствения си глас. Записите направихме в моята дневна, тримата свирехме заедно, не можехме да допускаме грешки нито в пианото, нито при гласа,  не можехме нищо да изтрием или пък да добавим нещо, но 98 процента от албума е записан на живо. И искам специално да откроя последната песен“All we need”, от общо 11-те записа е, защото тя е много специална.Докато правехме микса имах идеята за по- ръзлична песен, помолих звукозаписния ни инженер да сложи микрофона в стаята и да запише само гласа ми, той го направи, всъщност нашия звуко инженер е много известен пианист тук в Швейцария, той е част от джаз проекта на Ерик Трюфаз- Ерик Трюфаз квартет, така че техният пианист записа нашия албум.Всъщност ние харесваме всичко, което той прави и бяхме изненадани, когато той добави към гласа ми пиано и ако слушате това, което сме направили в последната песен, то обяснението е, че първо беше записан гласът, а после добавено пианото, работихме много по тази песен, в нея няма ритъм, тя е повече театрална, разказва история, понякога темпото се забързва, понякога става по- бавно, направихме няколко варианта, за да се получи както трябва, но сега звучи много приятно.

Ж.М. Коя е следващата стъпка, следващата идея, която ще реализирате с Диър Диър, след албума „Войната свърши“.

К.Ф. Предстоят ни няколко участия във Франция, през октомври ще направим малко турне в Германия и се надявам тази година да влезем в студиото и да запишем нов албум.

Прочети цялата публикация