Сблъсък между "бащите" на валутния борд у нас за съдбата му

Задочният дебат за бъдещето на валутния борд у нас и перспективите пред членството на България в еврозоната продължи и в понеделник. Премахването на валутния борд би било огромна грешка, заяви пред "Блумбърг ТВ България“ проф. Стив Ханке, известен като "бащата“ на валутния борд у нас. "Валутният борд дава на България голям престиж, защото е единствената сфера на действие на правителството, която не е опорочена. Ако той бъде премахнат, това означава, че България се отказва от своя паричен суверенитет, което е погрешният път, който може поеме страната на фона на настоящата политическа обстановка“, смята икономистът. Според Стив Ханке ключовото е, че валутният борд води до много по-строга фискална дисциплина, тъй като в системата на валутен борд финансовите власти в страната не могат да водят самостоятелната парична политика. “Що се отнася до представянето във фискален план, България има едни от най-добрите показатели в Европа в това отношение от 1999 г. насам. За този период страната прехвърли границата от 3% дефицит от БВП само три пъти. Не са много държавите, които са го направили, и в общи линии тези, които са успели, са във валутен борд“, посочи още Ханке пред "Блумбърг ТВ България“. По думите му никой не знае какво ще се случи с еврозоната оттук нататък, особено предвид задаващите се избори във Франция. "Възможно е да станем свидетели на още вълнения, подобни на Брекзит", предупреди проф. Ханке. От години насам у нас има почти пълен политически консенсус за поддържането на паричния съвет. В последната седмица обаче започна да се води задочен дебат по темата, който стартира с изказването на бившия премиер Иван Костов, че България трябва да излезе от валутния борд, ако няма шанс за еврозоната. Според Костов паричният съвет е временна мярка, която не може да продължава до безкрай, защото пречи на икономиката. Прекалено дългото поддържане на борда води до формирането на различни дисбаланси в икономиката и до изоставане в икономическото развитие, заяви той. Към позицията на бившия премиер се присъедини и финансистът Красимир Ангарски, който също се води за един от "бащите“ на борда у нас. Той бе министър в служебното правителство на Стефан Софиянски и отговаряше за законодателството за борда. Подобно на Костов, и Ангарски смята, че бордът вече пречи на икономическото развитие на България, защото води със себе си редица ограничения. Според финансиста най-добрият за страната изход от борда би бил членство в еврозоната. В същото време обаче перспективите пред подобно членство никак не са розови. В последните дни премиерът Огнян Герджиков разпали оптимизма на българите за влизане в еврозоната, но ходът му се оказа твърде прибързан. Професорът с половин уста обяви, че служебното правителство се кани да направи решителна стъпка за присъединяването на лева към т. нар. предверие на еврозоната – ERM II. Запознатите с темата участници в процеса обаче бързо попариха ентусиазма на Герджиков. Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов например коментира, че има опасност тщеславни политически фигури да извършат подобен рисков и вреден за България ход какъвто би била евентуална ненавременна заявка за ERM II, преди да е извършена съответната дипломатическа подготовка. С това тези политици ще захранят суетата си, но ще попречат на пътя на страната към еврозоната, смята Горанов, който последен е водил разговори с евролидерите на тази тема. В края на мандата си той направи оценката, че до момента България е извървяла едва 20% от пътя си към зоната на единната валута.

Прочети цялата публикация