На избори срещу медийния фашизъм

Предстои решителна битка за България. Който каквото смятал, мислил, предполагал, надявал се, страхувал се, бягал, търсил, откривал, преоткривал, убеждавал, събирал и т.н. вече почти няма значение – всички сметки ще бъдат изчистени на 26. март 2017 г., само след няколко дни и тогава ще започне нов политически цикъл. След този ден всеки ще се бръкне в политическото си портмоне за политическия си капитал, за да оправи сметката и ще започне да крои нови планове за бъдещето.

Няма да говоря за обединенията и разделенията. Ще оставя тази работа на дървените философи до изборите и на по-сериозните аналитици след изборите.

Кой е нашият главен политически неприятел? Кого се опитваме да отстраним от властта?

#Кой? #Кой? Ей това е въпросът.

В България в момента управлява режим, който можем да наречем медиен фашизъм.

Какво е медийният фашизъм?

Това е режим, владеещ България чрез дългогодишно и систематично убиване на надеждите в душите на хората. На систематично и дългогодишно вкореняване на цинизъм, отчаяние и отвращение („Всички са маскари“). На систематично и дългогодишно очерняне на всеки, който е дръзнал да се опълчи на зловонното блато и на всепоглъщащата медийна кал.

Огромна част от енергията ни в предизборната кампания на улицата и с познати и приятели отива да чистим тази медийна чернилка, трупана като сажди, десетилетие след десетилетие, върху неособено оптимистична нагласа на света по принцип, на голяма част от българите. Енергията ни отива да разрушаваме безразличието и на негово място да опитваме да събудим ентусиазъм, да прогонваме отчаянието, да даваме такава визия за развитие на България, в която да има утрешен ден, и в която да се радваш, че живееш и да се радваш, че принадлежиш към нея.

Медийният фашизъм, който владее България чрез парцаливите си вестничета, чрез анонимните си сайтчета, чрез циничните си говорители, чрез бездънните си джобове (бездънни, защото крадат от нас и от европейските ни съграждани), чрез добре охраняваните си методи на медийно разпространение, точно това иска от нас – да решим, че няма надежда в сегашната територия на България, да напуснем страната, за да се разкъсваме от угризения, да пращаме пари назад, за да откупим угризенията си, и после и тези пари да бъдат откраднати.

Разликата на медийния фашизъм с обикновения фашизъм е следната – той е безличен, бездиктаторен, или сега както е модно да се казва – хоризонтален и leaderless.

Съществува една микроскопична прослойка хора, семейства и техните слуги и обслужващ персонал, които крадат на воля от природата, банките, еврофондовете, от градовете, от парковете, от природните богатства на България, дори от храната на сираците и от отоплението на старческите домове. Между тях има по-силни и по-слаби. Свободата им на крадене се гарантира от една съвсем мъничка група между тях, която има за задача да пуска отровни изпарения в атмосферата, които да приспиват гражданите и да ги лишават от интерес към света извън тясното им жилище и от волята им за промяна. Свободата на крадене допълнително е гарантирана чрез точковата парализа на съдебната власт, главно чрез безконтролната прокуратура, която има свой критерий кога е нарушен обществения интерес и този критерий не е законът.

Точно там, в тази малка групичка, някъде там е скрит центърът на властта на медийния фашизъм. Там някъде се взима решение и е от особена важност да се знае #Кой го взима, кой да бъде защитаван от отровния медиен облак (от тук и името му – медиен фашизъм) и от кого този облак да се отдръпне, така че да бъде посечен и изяден, както това се случи с КТБ и с номиналния ѝ собственик през 2014 г.

Основните политически сили, които си играят на опоненти – БСП, ГЕРБ, ДПС, Атака и тн. – не смеят в никакъв случай да се опълчат на медийния фашизъм, а само търсят сделка с него, тъй че да бъдат охранявани от него срещу рента, която ще откраднат от джобовете ни. А както е известно още от средновековието – на когото плащаш рента, за да те охранява – той е твоят господар. #Кой

Политическата сила, към която принадлежа, – „Да, България!“, взе решение да се противопостави на медийния фашизъм и да освободи съдебната система от парализата ѝ.

Намеренията ни никога не са били тайни. Просто взехме решение и тръгнахме срещу течението.

Срещу нашата скромна кампания, финансирана левче по левче и отчитана прозрачно и отговорно, беше изправена цялата машинария на медийния фашизъм.

Бяха похарчени близо половин милион лева за две „книги“ в които са изсипани всички възможни спекулации, лъжи и полуистини, за да бъдем удавени в кал, овъргаляни в сажди и потопени в блатото, да не говорим за стотиците публикации в анонимни сайтчета, за десетките хиляди коментари на тролове в медиите и под фейсбук статуси, за бездарните карикатури и колажи и т.н. Много нещо.

Ние вече сме тук и ще продължим.

А какво може да се направи сега?

Преди всичко човек трябва да има позиция в защита на доброто, истината и красотата и да не отстъпва от нея.


Кандидатите на „Движение Да България“ в срещи с избиратели по улиците на Варна

Също така, може например, да гласува с номер 16 в бюлетината, за кандидатите на колиция „Движение Да България“, които са зарязали тънките сметки за живот в някакво тясно лично пространство и са тръгнали срещу мафията. По-взискателните избиратели могат да използват и преференция, ако водачите на листи не са по техния вкус.



Вместо заключение:

– Защитавате чужди интереси, Сорос ви плаща!
– Откъде го знаете това?
– От вестниците!
– А по принцип вярвате ли на медии?
– А, само ни лъжат!

 (от истински разговор с избирател, цитиран от Божо)


Купуването и продаването на гласове, както знаете, е престъпление.

Прочети цялата публикация