Незначителна част от българите смятат ЕС за нещо лошо

Подкрепата за членството в ЕС се покачва, но социалните неравенства растат. Огромно мнозинство от гражданите предпочитат съвместен европейски отговор на глобалните предизвикателства пред национални действия. Три четвърти искат ЕС да прави повече в сферата на борбата с тероризма, безработицата, околната среда и данъчните измами. Това показват данни от последното проучване на общественото мнение на "Евробарометър", разпространени от Европейския парламент. Едва 8 на сто от българите смятат, че Европейския съюз е "нещо лошо" при средно за ЕС 14 на сто. Подкрепата сред европейците за членството в ЕС се връща на почти същото ниво като през 2007 г., преди икономическата криза, показва още проучването. На въпрос дали мислят, че членството в ЕС е нещо добро, положително отговарят 53 на сто от българите при средно 57 на сто за ЕС. Нужда от повече Европа в борбата с тероризма, безработицата и данъчните измами По отношение на последните геополитически събития, като например повишаващата се нестабилност в арабския свят, нарастващото влияние на Русия и Китай и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, до 73% от анкетираните предпочитат ЕС да намери общ отговор пред индивидуални действия на страните. Между 60 и 70 на сто от всички участници в допитването са на мнение, че интересите на страната им ще бъдат по-добре защитени от ЕС в светлината на заплахите от арабския свят и Китай. Разминават се мненията на останалите в ЕС и българите по отношение на защитата на интересите на държавата им, когато става дума за Русия. Според 71% от гражданите на ЕС Общността би осигурила допълнителна защита срещу Москва, докато в България така мислят едва 48 на сто. Проучването показва солидно мнозинство, което настоява ЕС да направи повече за справянето с настоящи предизвикателства като борбата с тероризма (80%) и безработицата (78%), защитата на околната среда (75%) и борбата с данъчните измами (74%). Българите също искат повече действия от ЕС в борбата с тероризма (79%) и безработицата (76%). След тях идват проблемът с миграцията и защитата на външните граници с по 74%. Здравното и социалното осигуряване са други области, в които над 70% от българите биха искали да видят повече намеса от страна на ЕС. В ЕС надделяват мненията, че отделните държави трябва да могат да предприемат действия, дори и не всички от общността да участват в тях (49 на сто), докато мнозинството българи (46 на сто) искат всички да се изчакват до постигането на единодушие. Моят глас се зачита в ЕС и страната ми Все по-голяма част от европейците (43%) смятат, че техният глас се чува на европейски ниво. Това е повече от всеки друг момент от 2007 г. насам и представлява увеличение от 6 процентни пункта в сравнение с 2016 г. От друга страна, шестима от десет европейци смятат, че техният глас се зачита в собствената им страна. Това е с 10 пункта повече от 2016 г. Процентът на българите, които вярват, че гласът им се зачита на европейско ниво, е същият като средния за ЕС (43%). В същото време 55% от нашите сънародници са на същото мнение за собствената си страна. Социалните неравенства остават значителни Огромно мнозинство от европейците е на мнение, че неравенствата между различните социални класи са значителни, а една трета от тях се съмнява, че кризата ще бъде преодоляна в обозримо бъдеще. Сред българите тези тенденции са още по-ясно изразени.

Прочети цялата публикация