„Да гледаме по-светло на живота“, казва композиторът Георги Арнаудов, опирайки се на своя „градивен песимизъм“

Тази година той навърши 60 години, а творческите посвещения на празничния повод са няколко. „Viva Piano“ – конкурсът за пианисти – непрофесионалисти, проведен в София през април, беше посветен на Георги Арнаудов. През октомври Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO ще представи световната премиера на „Concerto ppianissimo“ за две пиана и оркестър. А в рамките на „Софийски музикални седмици“ прозвучаха и предстои да прозвучат няколко негови творби. На 21 юни, в Първо студио на БНР ще бъде представен и албум с творби на композитора. Ето и още подробности от Георги Арнаудов:

Представянето на мои произведения, по покана на престижния международен фестивал, започна в края на май с премиера на Концерт за две виолончели. Изпълниха го две български виолончелистки, които живеят във Виена – Лилия Шулц-Байрова и Лиляна Кехайова, под диригентството на Кристиан Шулц (освен известен австрийски диригент, той е и виолончелист във Виенската филхармония). Тази творба написах по поръчка на двете изпълнителки. Честно казано, беше малко авантюристично от моя страна – започнах да пиша около 4 март и в началото на май изпратих нотите. Получи се така, че мои произведения са включени и в други концерти, а не само в „основната“ авторска програма на 21 юни. Изпълнителите са Галина Койчева – цигулка, Константин Евтимов – виолончело и Даниела Дикова – пиано, иначе казано трио „Арденца“. Към тях ще се присъедини младото сопрано Мила Михова, както и солисти от СО на БНР – Филип Филипов, цигулка и Стефания Янкова, виола. Мисля, че ще се получи любопитно. От една страна са включени мои произведения, които са писани през последните 5-6 години – вокален цикъл по текстове на Пейо Яворов, още един вокален цикъл, но по текстове на Иля Брен. По поръчка на „Новогодишния музикален фестивал“ през 2016 г. написах едно трио, което също е в тази програма. Нарича се „Каталог на устройства, ветрове и усещания“. Ще прозвучи и първата част от „Вратите на съня“ – Три тихи и приглушени поеми за струнен квартет и пиано. Според мен центърът на вечерта ще бъде представянето на диск, който БНР ми предложи да издаде. Той е събрал студийни записи, продуцирани и осъществени от вашата медия. Заглавието на албума е „Протичания и пребивавания“ (Flow and Stay). Ще бъде представен в бутикова форма – само 60 броя. Това са приятни събития за един композитор, особено в ситуация, в която музиката и културата изобщо са избутани встрани.

Каквото и да си говорим, не всеки съвременен композитор има шанса толкова често да слуша концертни програми, в които са включени негови произведения. А световни премиери на творби от Георги Арнаудов от началото на тази година се състояха в Китай, Германия и други страни.

Като че ли забравихме и забавихме нормалността във функционирането на един музикален творец. Съвсем в реда на нещата е композиторът да пише музика и тя да бъде изпълнявана. Той трябва активно да работи в тази посока. И не мисля, че това е нещо изключително. Иска ми се у нас да въведем порядък, при който да не произвеждаме „изключителност“ при всяка поява на сцената. Нищо изключително няма – това е нашата редова, ежедневна дейност. И в България, и по света има възможности човек да практикува професията композитор и да не представя това като някакво изключително събитие. Аз си спомням навремето имаше един много любопитен разговор в Съюза на композиторите между проф. Димитър Христов и група млади композитори, които се бяхме събрали по някакъв повод. Той ни каза, че трябва да се научим на две неща. Първо, че в нас няма нищо изключително и това, което правим, може да бъде направено и от друг човек. И второ – музиката ще продължи и без нас. Да се отнасяме с отговорност, давайки си сметка, че друг може да направи същото, което и ние. Това е много важна позиция в изкуството – да не „летиш в облаците“ и да не изпадаш в това, което в гръцкия класицизъм се нарича „хюбрис“. С други думи това е главозамайването, самозабравянето – неща, които обикновено погубват авторите. Изискват се много сили и интелигентност от твореца да се оттегли от дейността си в най-добрия момент. Трябва да сме благодарни на съдбата, когато ни удря оттук-оттам. Да гледаме по-светло на живота. И това го казва Арнаудов, опирайки се на своя „градивен песимизъм“.

Прочети цялата публикация