Ансамбъл „Дунав“ – гордост за Северозапада и националната култура на България

Разположението на Видин край река Дунав, близостта до Румъния и Сърбия, обуславя взаимните влияния на традиционните култури. Вековното съжителство е оставило своя отпечатък в уникалното фолклорно наследство на музиката, танците, песните, обредно-обичайната система на видинчани. Наред със самобитните местни певци, свирачи, танцьори, Ансамбълът за народни песни и танци „Дунав“ в града се утвърди като верен пазител на видинския фолклор, но представен чрез сценичните му концерти и музикално-танцови постановки.

През тази година ансамбълът чества 45-годишнина от основаването си. Това е възраст, преминала периодите на първите стъпки, творчески търсения, ежедневен труд, положен с голяма любов към традицията, за да се утвърди сред най-добрите ансамбли в страната, доказал във времето постижения и признания у нас и по света.

Генчо Генчев, главният художествен ръководител на АНПТ „Дунав“ – Видин отбелязва важни етапи от развитието му:

Аз дойдох четири години след създаването на ансамбъла. Първият хоров диригент бе колегата Любен Болдоков, а диригент на оркестъра – Камен Маринов. След като завърших Музикалната академия през 1975 г., бях назначен в ансамбъл „Дунав“. Вече бе приключило обучението на музикантите в нотното писмо. По слухово подражателния начин продължих само с хора. Нито една певица не можеше да чете ноти. Привлякохме постепенно по-млади певици, които вече познаваха нотното писмо. Сега е лесно, тъй като много от тях са завършили музикална академия. Когато дойдох в ансамбъла, Филип Кутев, основателят на тези състави ми каза: “Отиваш в ансамбъла, но трябва да бъдеш разпознаваем за слушателите на България – т.е. да не бъдеш блед подражател на Северняшкия, Пиринския и др. ансамбли. Трябва да създадеш собствен облик, да издириш местни песни, мелодии, хора, които да предложиш за твоите състави, че като засвирите по радиото, да се знае, че това са видинлии.“ Това е основната ми задача – да издирвам, съхранявам и разпространявам фолклора на Северозапада. Но ансамбъл, който излиза в чужбина, трябва да представя танци, свирни и песни от други фолклорни области, защото представяме България.

От всички български фестивали сме лауреати и носители на златни медали. През 1981 г. бяхме удостоени с най-голямата награда на конкурса в гр. Закопане, Полша – „Златна брадва“. Цитирам и думите на проф. Райфус от Краковския университет: “Вие възстановихте хегемонията на българските състави за правилното тълкуване на българския фолклор.“ Имахме успех и в един сериозен конкурс в Турну Северин, Румъния, също в Италия, Египет. В България сме носители на „Златна лира“, присъдена ни от Съюза на българските музикални и танцови дейци. В Турция взехме втора награда в един авторитетен конкурс, където участваха 20 колектива. Нашите призове са изложени на витрина в ансамбъла. Благодарни сме на сегашния видински кмет, който мисли и милее за ансамбъла. Знаете, че в Северозапада пари няма, но той полага усилия да осигури хората в ансамбъла. От името на целия ми екип благодаря на видинския кмет и екипа му.

Прочети цялата публикация