Стенограмата: БНБ оставила КТБ в ненужна агония

КТБ е била поставена в ненужна агония в продължение на 4-5 месеца през 2014 г., след като още на 14 юли политиците са знаели, че банката е била брутално източена и не са имали консенсус да спасяват големите вложители. Настоятелните въпроси на президента Плевнелиев да се изясни каква е истината за случилото се с КТБ и кой е отговорен остават без отговор, но политиците стигат до прозрението, че в България няма структурата на правовата държавата, че има квази регулации и квази институции, а сривът на КТБ е резултат не просто на корупция, а на нерегламентирана връзка между институции и престъпен бизнес. Това става ясно от втората банкова стенограма от консултациите при президента Росен Плевнелиев през лятото на 2014 г. Заседанието е проведено на 14 юли, тоест седмица преди обявената дата за отваряне на трезора, като след него става ясно, че на практика банката няма как да отвори врати в този срок. На срещата присъства главният прокурор Сотир Цацаров, управителят на БНБ Иван Искров, двама подуправители, както и лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС, премиерът Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев и др. Те не постигат политически консенсус за спасяването на част от КТБ с държавни пари чрез разделянето й на "добра" и "лоша" банка с цел да се спасят големите вложители с негарантирани влогове. Още тогава това поставя централната банка пред единствения вариант - да ликвидира КТБ. Вместо да пристъпи веднага към отнемане на лиценза на източената банка, обаче, БНБ удължи с месеци агонията й чак до 6 ноември 2014 г., като по този начин незаконно забави гарантираните влогове с близо 6 месеца. На всичкото отгоре, в продължение на цялото лято на 2014 г. експерти и политици продължаваха да убеждават обществото, че трябва да се направи всичко възможно КТБ да бъде спасена. В политически план най-ключовото изказване на заседанието прави лидерът на ДПС Лютви Местан, който призовава да се оставят любезностите и да се говори открито, след като е получил уверение, че записът е секретен: "Предвид на генезиса и развитието на тази банка, аз не смятам, че някой ще може да излезе от тази зала достатъчно спокоен", казва той, като директно поставя въпроса за отговорността за "явлението КТБ". Охранител със заплата 500 лв. взел заем за милиони На 14 юли политическите лидери ясно разбират, че КТБ не е имала ликвиден проблем, а е била брутално източена. На заседанието при президента БНБ информира, че само за 10 дни избраните спешно от екипа на тогавашния управител Иван Искров външни одитори успяват да установят това, което банковият надзор не е могъл години наред и което впоследствие бе потвърдено от всички проверки и доклади. А именно, че заради вероятни умишлени злоупотреби кредитен портфейл на стойност 3.5 млрд. лв. е силно проблемен. Тази информация е съобщена и на обществото три дни по-рано – на 11 юли, когато за първи път става публично известно, че проблемът с КТБ е огромен. Освен информацията от Искров, която повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори, политиците получават и подробни данни по започналото разследване лично от главния прокурор Сотир Цацаров. Той съобщава, че едната линия на разследването е по данните на одиторите, според които 67.2% от всички кредити на банката на стойност 3.486 млрд. лв. са били получени от кредитополучатели, които или са с неясно финансово състояние, или няма информация за целевото усвояване на кредита, или са учредени дни преди усвояването на заема, или са дружества без бизнес и т. н. "Бих казал, че огромната част от тези кредити, или поне голяма част от тези кредити, защото всъщност 137 кредита съставляват приблизително 95% от актуалния, ако мога така да се изразя, кредитен портфейл на банката, кредитополучатели са дружества, регистрирани на охранители и служители от КТБ, или свързани с нея дружества, които само са подписвали документите, предоставени им от г-н Василев и от негови представители, без реално да са извършвали каквато и да е дейност", посочва Цацаров. По думите му някои от управителите на фирмите дори не са знаели, че имат кредити. Той допълва, че има кредити, отпускани на фирми, ръководени от охранители, от технически секретари, на архивист в банката и т.н. "Част от управителите на кредитополучатели са хора, като например лицето, чиито разпит ще си позволя да зачета: той има 18 г. стаж като охранител и работи като охрана пост № 1 в сградата на ул. „Цар Борис“. Служебната му кариера е преминала само като охранител. Трудовото му възнаграждение е в размер на 500 лв. Лицето има участие в три дружества, всичките свързани по някакъв начин с КТБ. Лицето знае процентите на участие. Подписал е множество договори за цесия, като категорично отговаря, че думата „цесия” не може да я определи. Заявява, че и трите фирми, които управлява, имат кредити, но категорично не знае техния размер и единственото, което знае, е размерът на личния си потребителски кредит, който е в размер на 3 хил. лв. и е отпуснат от друга банка. Заявява, че обслужва всички кредити, по-точно потребителския - 156 лв. на месец. Другите кредити също ги обслужва, но не знае какъв е размерът на месечната им вноска", посочва главният прокурор. По думите му "има лица, които заявяват, че офисът им е личният им автомобил, лица, които заявяват, че просто подписват, както и пенсионер, който е управител на дружество, и заявява, че неговата работа се изразява в това веднъж в месеца да бъде посетен от счетоводител и съответно да подпише документите, които са му били представени". Главният прокурор коментира и установената от БНБ "касова липса" в размер на близо 206 млн. лв., за която първоначално централната банка предполагаше, че е изнесена в чували, както е твърдяла и главната касиерка на трезора. Още към онзи момент обаче прокуратурата е установила, че не става въпрос за изнасяне на милиони с чували. "Напротив, има съставяне на неистински документи, документи с невярно съдържание и извършване на счетоводни операции за неизвършени фактически и реално банкови операции, с цел прикриване на липса в главната каса на банката в горния размер. А тази липса, според нас, се дължи на присвоителни действия на обвиняемите за периода края на 2011 г. до 19 юни 2014 г. Имаме свидетелски показания, които твърдят, че в множество случаи са изпълнявани нареждания на г-н Цветан Василев за осигуряване на пари в брой от главната каса на КТБ. След това се установява, че тези пари са изваждани от банката без разходооправдателни документи и така с течение на времето се е натрупала тази касова липса в цитирания размер", изтъква Цацаров. Иван Искров: Аз нищо не знаех Президентът Росен Плевнелиев нескрито е шокиран от подробностите и търси отговорност от управителя на БНБ: "Г-н Искров. Кажете, кой носи отговорността за това, че е източена една банка?" Искров обаче се оправдава, че той нищо не е знаел: "Никога не съм уведомяван да има проблем с кредитен портфейл или каквото и да е в тази банка, било от подуправител, било от друг". Той се оправдава с това, че банката фалшифицирала отчетите си: "Но няма как, те просто са фалшифицирали отчетите, г-н президент." Обясненията на Искров обаче не предизвикват особено доверие сред никой от политическите лидери. "Не мога да се съглася с Искров, че шефът на БНБ не знае, че в тази банка дават най-големи лихви или че еди какво си. Ние можем с Орешарски също да кажем, че не сме знаели. Защо аз да съм виновен за източване или това, което г-н Гечев каза. Има дружества, има финансов министър, други министри, които са принципали. Не нося отговорност, но никой няма да ми повярва в обществото, че това е така и не го зная" казва лидерът на опозиционната ГЕРБ по онова време Бойко Борисов. Плевнелиев недоумява как е възможно подобно източване в банка, която съвсем доскоро е била отличник според последния тримесечен отчет на БНБ: "В края на 3-месечието БНБ излезе с доклад за състоянието на всяка една от банките поотделно. Този доклад показва КТБ като най-перфектната банка на планетата. Тя има 2% лоши кредити, тя има 14% капиталова адекватност и 21% ликвидност. Тя е 5 пъти по-добра от много други банки, 3 пъти по-добра от средноевропейското. Два дни по-късно се случи случката. Кой носи отговорността", пита държавният глава. "KPMG са одитори в продължение на години на една банка, на която на касата липсват 200 млн. Каква е отговорността на тези хора", добавя още той. Бойко Борисов директно призовава за оставката на Искров, а той изразява готовност да я подаде, ако политическите лидери поискат това. В крайна сметка това така и не се случва и Искров запази поста си чак до средата на 2015 г. Цецка Цачева от ГЕРБ шокирана от признанията на Искров за това кака се заверяват докладите на банките и стига до извода, че "не знаем какво става в банковата система": "Аз, г-н Искров, съм най-шокирана от Вашето обяснение в отговор на въпроса на г-н Президента за това как се заверяват докладите на банките. Ваш е изразът "на лъжлива база". Вие кога стигнахте до този извод, защото това означава, че и по отношение на други банки е възможен този Ваш извод да действа, и какво правим ние в момента - днес коментираме една банка, без да знаем какво става в системата и има ли въобще система?". Лидерите отказват да спасят големите вложители За разлика от консенсуса, който постигат на първите консултации при Плевнелив след ликвидната криза в ПИБ, този път политическите лидери не стигат до общ план за спасяването на банката. БНБ и правителството предлагат план, препоръчван и от Европейската комисия, според който държавата ще трябва да осигури ресурс за всички депозити в трезора, включително негарантираните, без тези на лицата, свързани с Цветан Василев. Това трябва да стане чрез прокарването на специален закон за КТБ. Бойко Борисов първоначално обявява, че има желание за конструктивност, но в крайна сметка отказва да поеме "политическия риск" държавата да плаща например депозитите на Николай Бареков и да плаща сметките на политическия проект "България без цензура", като в същото време Бареков не спира да сипе критики срещу ГЕРБ. От публикуваните справки впоследствие Бареков действително се оказа депозант в КТБ, а политическият му проект и телевизията, в която работеше – финансирани от банката. "Моите данни са за 17 млн. и за бонуси от 1.5 млн. евро. И трябва ли да дадем държавни пари, за да покрием на Бареков бонусите? Защото сега да си залагаме името и партията заради тези, които са се "налапали" с такива пари.., нали тази банка финансираше камионите, автобусите и всеки ден предаванията на ...? При това положение лев не се съгласявам да се даде, докато не се знае дали цял политически проект не е финансиран от тази банка. Откъде-накъде", посочва Борисов. Цецка Цачева пък е твърдо против специален закон за КТБ, защото, по думите й, това би било признание, че няма държава: "Колеги, нали разбирате, че за да стигнем до специален закон, това означава, че няма държава, че нямаме структурата на правовата държава, на конституцията. Ами ние в един момент всички тук вкупом ще се окажем, а и май вече сме се оказали излишни. Това е много сериозно нещо да се говори за специален, нарочен закон, и то точно в банковата система, която винаги е била пред скоба като най-стабилната система." Въпросът за възмездието Политиците очакват по-сериозно обществено възмездие на фона на това, което впоследствие реално получиха, става ясно още от стенограмата. Те са с усещането, че обществото няма да им прости този провал, но се оказа, че са надценили възможностите за отчетност и търсене на отговорност в българския политически и обществен живот. "Този казус тепърва ще бъде обект на огромно обществено доверие не за година и две, и този казус определя съдбата на българските институции и на българската политическа класа, вярвайте ми, убеден съм в това", казва Росен Плевнелиев. Лютви Местан: Всички сме виновни Тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан стига до фундаменталното заключение, че в случая с КТБ не става дума просто за корупция, а за "нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес." "Предвид на генезиса и развитието на тази банка, аз не смятам, че някой ще може да излезе от тази зала достатъчно спокоен. Имам основание да твърдя това", посочва Местан. "В очите на света в България не става въпрос за банкова криза, не става въпрос за фалита на една банка, светът вижда нещо много по-опасно в България. Отвън онова, което се вижда, е, че това е продукт на тежка системна корупция, това са твърденията, че това е продукт на нерегламентирана връзка, не просто на политика и бизнес, на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес", казва той. *Избрани цитати на участниците в срещата може да прочетете тук

Прочети цялата публикация