Срещи, гласове, съдби – в памет на Михаил Ангелов

На 19 февруари тази година диригентът Михаил Ангелов навърши 85. На 18 юли напусна този свят. Рубриката „Срещи, гласове, съдби“ в този Неделен следобед е повторение на един разговор с професор Павел Герджиков, излъчен за първи път през 2012 – по повод юбилейния, 80-и рожден ден на един от най-талантливите български диригенти, една от най-големите личности на българската музикална култура.

Когато подготвях тази рубрика, прегледах внимателно всички достъпни материали за Михаил Ангелов и в „Златния фонд на БНР“ попаднах на интервю от 1994 година с голямата българска певица Лиляна Кошлукова, която е казала дословно: Мога да кажа, че дори в Софийската опера имаше само двама диригенти, които разбираха от пеене. Това бяха Асен Димитров и Михаил Ангелов. Михаил Ангелов може всичко, може да извае една фраза. Сега няма такива...
Тогава (в началото на 2012) предаването беше празнично, като сърдечен поздрав за рожден ден, затова рубриката звучи жизнерадостно и бляскаво – като характера и изкуството на Михаил Ангелов. А за Павел Герджиков беше особено удоволствие не само да припомни впечатляващия му творчески път, а и да сподели лични спомени, защото с Михаил Ангелов освен добри колеги са били много близки приятели:
Михаил Ангелов е човек, с когото имам щастието да вървя рамо до рамо като артист, като музикант – още от 1961 година. Това са доста години. Много често и до ден днешен животът ни се е преплитал и професионално, и лично, човешки, приятелски. Това е много приятно... Вие казвате – и това е вярно, Мишо е най-добрият в тълкуванието на музиката на Джоакино Росини, но той е в много отношения НАЙ... Преди всичко, понеже става дума за опера, за певци (аз самият съм певец-актьор) искам да кажа, че Михаил Ангелов е от много малкото диригенти, да не кажа единственият, който така ПОЗНАВА човешкия глас, разбира от проблемите на човешкия глас... Той разбира не само от технологията на пеенето, не само от анатомията на пеенето, но и от психологията на пеенето...
Аз толкова много съм работил с огромен брой диригенти – наши и чужди. Видял съм, чул съм какво ли не – и много добро, и изключително високо ниво, и средно, и слабо... Но понеже Михаил Ангелов е един комплексен артист, не можеш да гледаш на него само като на диригент, който по време на спектакъла ръководи всички процеси в оркестъра, на сцената, свързва ги и така нататък. Той не трябва да бъде гледан по време на спектакъл. Той се усеща, усеща се присъствието му. Разбира се, това е резултат от една много продължителна, високо професионална предварителна работа. Един репетиционен процес, в който, ако го изработиш така, както би трябвало да се изработи, след това вече нещата отиват по местата си и не е нужно да го гледаш (диригента)...
Михаил Ангелов е от този тип диригенти, които, още когато има подготовка на жеста, ти вече знаеш и усещаш с някакви скрити сетива – музикантски, твои си, лични, къде ще е силното време и в никакъв случай няма да се разминеш. Това не го могат всички. Много малко диригенти го могат. Той има много хубаво присъствие, много хубаво излъчване на пулта. Когато той е на пулта и погледнеш искрящия му поглед, енергиите, които отправя към теб, ти се чувстваш разкрепостен. Имаш чувството, че всичко, което можеш – даже и да си болен, даже и да си уморен, това отива на заден план и даваш най-хубавото от себе си...
Нека е светла паметта на големия български музикант и артист Михаил Ангелов.

Прочети цялата публикация