Проектът за изтребителите сбъркан и като концепция, и като оценка на офертите

Бившият военен министър Тодор Тагарев препоръча проектът за нов тип изтребители да бъде рестартиран, тъй като концепцията му да бъдат закупени общо 16 изтребители на два етапа е неправилна. Освен това той обясни, че моделът за оценка на подадените оферти не е включвал всички необходими критерии, за да се направи точен анализ, тъй като бордът към Министерството на отбраната за избора на изтребителите не се е съобразил с всички предложения на Института по отбраната, който доскоро се водеше от него.   В четвъртък Тодор Тагарев бе изслушан от парламентарната анкетна комисия, която проверява проекта. Той даде обяснения в качеството си на бивш служебен министър на отбраната през 2013 година и бивш директор на Института по отбраната към МО от май 2016 до март 2017, когато бе освободен от назначеното от президента Румен Радев служебно правителство.    Проблеми с критериите за оценка на офертите   Тагарев съобщи, че експертите от Военно - въздушните сили (ВВС), които са подготвяли, проекта са демонстрирали ”ограничена чуваемост” на аргументите му, но не потвърди думите на бившия военен министър Николай Ненчев за силно противоречие между тях, което е забавило проекта.   Той отхвърли и хипотезата, че е освободен от служебното правителство на Огнян Герджиков, заради конфликт с Военновъздушните сили, които доскоро се командваха от сегашния държавен глава.    Тагарев обясни, че според първоначалното предложение за избор на офертите водещи са били три критерии: оперативна ефективност, цена и очакван живот. Институтът по отбрана обаче е предложил да се добавят още два основни параметра – ”военно сътрудничество” за приноса на страната доставчик при експлоатацията на изтребителите и ”индустриално участие”, според България да има участие в част от поддръжката на машините.   Друго предложение на Института на отбраната е било да се прецезира тежестта на критериите за цената и за очаквания живот на машините. Тагарев е предлагал да се предвиди колко ще струва и евентуална модернизация на машините, която би се наложила ако те бъдат експлоатирани по-дълго време. Според анализа на института модернизацията излизала около 25-30% от цената на придобиването.   В крайна сметка бордът не се е съобразил с всички предложения на Института по отбраната. Парламентарната комисия ще доуточнява модела за оценката на офертите, като изслуша и председателя на борда командира на ВВС ген. Цанко Стойков.   Депутатите няма да викат Радев   Депутати от ГЕРБ неофициално коментираха, че няма да викат за обяснения Радев, тъй като се опасяват, че БСП ще ги обвини, че превръщат комисия в трибунал срещу президента.   Радев движеше проекта в качеството си на командир на ВВС, а назначеното от него служебно правителство на едно от последните си заседания одобри в пълна секретност подадените оферти и класира на първо място предложението за нови шведски изтребители ”Грипен”, пред това за машини втора ръка ”Юрокоптер”. Офертата на САЩ и Португалия за Ф 16 втора ръка бе декласирана, защото не отговаряла на финансовите изисквания.   Тагарев коментира обаче, че моделът по-който са оценени машините е бил непълен.   Бъдещето на проекта, който е замразен докато тече проверката на парламента, става все по неясно. Премиерът Бойко Борисов за последно каза, че ще се искат предложения и за нови изтребители от други производители, като така на практика проектът се връща в началната му фаза. Парламентарната комисия се очаква да излезе с доклад, който също ще има значение при решението дали работата по проектът да бъде рестартиран и така отложен за пореден път за бъдещето.   Проблеми с концепцията на проекта    Тагарев коментира, че проектът за избор на нов тип изтребители не е замислен правилно, тъй като се предвижда да бъдат закупени 16 изтребителя на два етапа.    Този аргумент е посочван нееднократно и от други експерти. Вторият етап на практика е предопределен, тъй като практиката е да бъдат закупени машини на същия производител, и така България ще има по малко възможности да лавира по време на преговорите.   Тагарев коментира още, че трябва да се прецени и какви точно изтребители иска да закупи България – по-евтини машини втора ръка или нови модерни многоцелеви изтребители, които обаче ще излязат много по-скъпо.   Неговата теза е била, че България трябва да търси основно изтребители, които да й дадат възможност сама да пази въздушното си пространство. Фокусът трябвало да бъде по-скоро върху прихващачи отколкото около многоцелеви изтребители.

Прочети цялата публикация