Джипси-суинг в почит на трима от най-големите: Жорж Брасенс, Борис Виан и Серж Генсбур

В последния юлски брой завършваме темата за мостовете между стиловете от различни брегове. Новият авторски проект на гостувалия ни в Джаз+ фестивал Щефан Микус ни води във вътрешните морета и събира в несрещана комбинация струнни от цял свят около скандинавската никел-арфа.
Припомняме си преди почти четвърт век подобни опити на французите Дидие Малерб и Рой Елриш, станали малко по-късно известни като Адук трио и квартет - те по сходен начин събираха хаджудж (вид гембри, североафрикански бас) и дудук.
Джаз-идиомът в тангото този път е по средата на предаването с една италианска банда, която ще участва в тазгодишния най-голям джаз-форум в страната им - Умбриа джаз. Те са и своеобразен мост към джипси-суинга, с който две френски формации преди тях отдават почит на трима от най-големите: Жорж Брасенс, Борис Виан и Серж Генсбур. А името на парчето им I caffe di Oliva ни води към последващото French Cafe на дуото Давид Беноа и Марк Антоан. Не се заблуждавайте - звучността им е по-скоро фламенко, както и в посветеното на Алгарве едноименно парче от току-що излезлия им албум с името на известната самба So Nice.
Подобен е и подходът на американската кларинетистка Анат Коен с Трио Бразилейро - започваме да слушаме последния им албум Роза на ветровете с композиции, говорещи със заглавията си - Фламенко и Самбалеле.

Нощта е млада!

Слушайте в неделя, от 21:00 ч., на честотите на Радио София или онлайн.

Прочети цялата публикация