Изборът на членове на ВСС не влезе в програмата на парламента за тази седмица

Изборът на 11 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от политическата квота отпадна от програмата на парламента за тази седмица, която бе гласувана в началото на заседанието на депутатите в сряда. Изслушването на 18-имата номинирани мина набързо и без дебат в правната комисия миналия четвъртък и се очакваше депутатите да проведат гласуването седмица по-късно. Такова е и изискването на закона – новите съдебни кадровици да бъдат избрани поне месец преди изтичането на мандата на стария състав на съвета, което ще се случи на 3 октомври. Въпреки това депутатите не включиха такава точка в дневния си ред за четвъртък. Причината обаче не стана ясна. Все пак изборът на последните членове на следващия състав на ВСС може да се включи в програмата на парламента и с извънредна точка. Заради конституционните промени, приети от парламента през 2015 г., за първи път този избор трябва да се проведе с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители. Подобно изискане има и за гласуването на главен съдебен инспектор, заради което този вот на няколко пъти бе забавян. Квалифицираното мнозинство предполага всеки избран кандидат да получи подкрепа от по-големите парламентарни групи, например – от ГЕРБ и БСП или от ГЕРБ и ДПС. Затова и очакванията са гласуването на парламентарната квота във ВСС отново да се случи след задкулисни договорки. Преди ден пет извънпарламентарни партии – БЗНС, ДСБ, „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“, излязоха с общ призив към депутатите от всички формации – да не подкрепят четири от предложените общо 18 кандидатури. Става въпрос за съдиите Стефан Грозев (номиниран от ДПС) и Боян Магдалинчев (предложен от ГЕРБ), адвокат Боян Новански и прокурор Йордан Стоев (издигнати от лидера на „Атака“ Волен Сидеров). „Съдия Стефан Грозев, един от най-ярките примери за съдия, чиито решения с години ерозират общественото доверие в интегритета на съдебната власт. Обществените съмнения около него са толкова силни, че дори настоящият състав на ВСС двукратно отказа да му гласува доверие като председател на Софийския апелативен съд“, се казваше в отвореното писмо. По отношение на съдия Боян Магдалинчев петте извънпарламентарни партии посочиха, че той е „основно действащо лице в порочния модел на администриране на Върховния административен съд, породил множество скандали и съмнения за манипулиране на дела“. „Ясно е, че г-н Магдалинчев не може да бъде лице на реформата в съдебната власт, независимо дали едно реално проучване би потвърдило или отхвърлило съмненията, че той в много отношения наследи ролята на Венета Марковска.“ „Адвокат Боян Новански, чиито връзки с бившия следовател Петър Петров („Петьо Еврото“) са особено компрометиращи. Прокурор Йордан Стоев, който потвърди отказа за образуване досъдебно производство по сигнала срещу Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков и големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ“, мотивираха се още от БЗНС, ДСБ, „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“. Останалите кандидати, номинирани от депутатите са Вероника Имова от Върховния касационен съд (ГЕРБ), Марина Дойчинов от ВАС, Диана Хитова от ВКС, Даниела Марчева от Софийския апелативен съд, Драгомир Кояджиков от Апелативния спецсъд (БСП), районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова, окръжният прокурор на Бургас Калина Чапкънова (ГЕРБ), Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура, Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура (БСП), следователката Пламена Апостолова (ДПС), варненският обвинител Владислав Томов ("Воля"), както и адвокатите Нели Виодорова, издигната от независимия депутат Ангел Исаев и Ангелинка Николова, предложена от "Воля".

Прочети цялата публикация