М. Кунева: Погрешно е срещу членството ни в Шенген и Еврозоната да се използва механизмът за правосъдие и вътрешен ред

Законът за антикорупция се появи, защото работата на настоящите закони и институциите, които ги прилагат, беше отчетена като недостатъчна, както от нашите европейски партньори (които наистина са по-бдителни от нас, това е положението), така и от неправителствения сектор, това каза в интервю за предаването „Неделя 150“ Меглена Кунева, председател на „Движение България на гражданите“

Според Кунева при доброто управление законите се явяват като следствие на стратегия, а в страната ни вече е натрупан и анализиран опит от прилагането на нормативната база в областта на конфликта на интереси, проверяването на имуществото и имуществените декларации и отнемането на противозаконно придобитото имущество. Въз основа на този опит е разработена актуализирана преди 3 години стратегия.

Бившият вицепремиер призова още дебатът за антикорупционното законодателство  - да бъде воден с повече аргументи, с повече спокойствие и с повече обща национална цел.

Меглена Кунева подчерта, че проектозаконът е за превенция на незаконното обогатяване по високите етажи и не е наказателен, а административен.

Вече 5 или 6 години ние продължаваме да стоим със сега съществуващата неадекватна ситуация и да се опитваме да измислим закон, който задоволява всички. Хайде да направим крачката да има такъв административен закон и да видим как той работи в следващите две или три години. И тогава, ако той има резултати, чудесно, ако няма – да направим необходимите стъпки, за да работи още по-добре. Междувременно да има тренирани хора, които да могат да осъществяват това административно разследване, и да не се задоволяваме само с този закон. Да погледнем Наказателния кодекс, да погледнем други закони, обществените поръчки. Това е истинската борба с корупцията. Това създава среда, а сега този закон наистина няма среда, в която работи.

Според нея има необходимост и от промяна в Наказателния кодекс, където трябва да залегнат още по-стриктни текстове за корупцията, която вече е идентифицирана като престъпление.

Кунева припомни и дискутираните възможности за премахне на наказателното преследване за така наречения „активен подкуп“:

Когато в Наказателния кодекс не си застрашен от това, давайки пари, после да докладваш, да подадеш сигнал, че си влезнал в тези взаимоотношения, когато се знае това, много хора, които получават подкуп, вероятно биха се замисли, че могат да бъдат, така да се каже, издадени и да бъдат санкционирани.

В анализа си на поставения под въпрос от дипломати от западно-европейски държави призив за членството на България в Шенген и Еврозоната на председателя на Европейската комисия, бившият еврокомисар подчерта:

Винаги съм била неотклонно на позицията, че механизмът за правосъдие и вътрешен ред не може да се използва като оръжие срещу страната, срещу членството на България в Шенген и в Еврозоната.

Според нея всичко друго може да бъде такъв инструмент, включително и еврофондовете, но, когато става въпрос за сигурност, механизмът: Просто е абсолютно неправилният инструмент. Това означава, ако не сте си платили данъците, да не можете да получите първа помощ, ако сте изключително болен.

В заключение Меглена Кунева изрази съжаление, че страната ни е „загубила темпо“ и не е обсъдила достатъчно така наречените сценарии за развитието на Европа, за разлика от други 18 страни-членки на Европейския съюз, които са разработили собствени „бели книги“ по сценариите за бъдещето на Европа.

Цялото интервюто на Меглена Кунева за предаването „Неделя 150“ може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация