Конкурсът за нов директор на НИМ приключва с един кандидат

Конкурсът за нов директор на Националния исторически музей (НИМ) приключва само с един кандидат - професорът от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) Вера Бонева. Изслушването на Бонева пред комисия, назначена от министър на културата Боил Банов, беше във вторник. То обаче няма да бъде публикувано в канала на министерството в Youtube, тъй като човек от комисията отказал да се прави запис. Практика на министерството е да публикува събеседванията, но това не се прави при отказ на член от комисията, какъвто е случаят. Конкурсът за директор на Националния исторически музей беше обявен през март. Освен проф. Бонева в него се включи и дългогодишният ръководител на музея Божидар Димитров, който е почетен професор на УниБИТ. Преди няколко седмици обаче той обяви, че се пенсионира и оттегли документите си от конкурса. Димитров напуска директорското място от 1 ноември. Очаква се решение на комисията след изслушването на Бонева да има по-късно в сряда. Ако тя събере достатъчно точки, ще бъде назначена за директор. В случай, че не издържи конкурса, вероятно той ще трябва да бъде обявен наново, а Националният исторически музей да се ръководи от временен директор. Проф. Бонева е историк, преподавател в УниБИТ, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование. Работила е като уредник в Регионалния исторически музей в Стара Загора. През годините е преподавала във Великотърновския и Шуменския университет. През 2010 г. става професор по история на България, а от 2007 г. е щатен преподавател в Университет по библиотекознание и информационни технологии. Бонева е автор на книги, статии, студии, рецензии. Заемала е ръководни позиции в областта на висшето образование. Била е член на комисията по исторически науки към Висшата атестационна комисия. Участвала е в проекти за опазване и популяризиране на българското културно наследство. Националният исторически музей, който Бонева иска да ръководи, е най-големият в страната. В него се съхраняват стотици хиляди паметници на българското културно-историческо наследство от праисторията до днес. Сред най-известните колекции е Панагюрското златно съкровище. Музеят има и няколко филиала - Боянската църква, Земенският манастир, параходът "Радецки", храмът „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско, Разложко.

Прочети цялата публикация